Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
По време на пътуването си придворните са още по-склонни към флиртове. В отчаяното си желание да си придава триумфално щастлив вид, дворът става разпуснат. Кралят е приключил с увлечението си по Мадж Шелтън и сега очевидно проявява благоволение към едно от момичетата Сиймор, посещавайки дома ѝ в Улф Хол. Познавам Джейн, твърде стеснителна, за да се възползва от един поболял се от любов мъж, почти достатъчно стар да ѝ бъде баща, но достатъчно покорна, за да приема стиховете му с печална усмивка.
Жената, която нарича себе си кралица, трябва да преживее унижението да наблюдава как погледът му я подминава, насочвайки се към по-млада, по-красива жена, точно каквато е била тя някога. Кой би могъл да знае по-добре колко опасно е, когато вниманието на Хенри се отклони? Кой би могъл да знае по-добре, че една придворна дама може толкова лесно да обърка мястото си, обслужвайки краля вместо своята господарка, кралицата?
— Това не означава нищо — казвам раздразнено на Джефри, който ми съобщава, че семейство Сиймор разказват как тяхното момиче привлича погледа на краля, докато върви из покоите на съпругата му. — Ако той не се върне при кралицата, трябва да бъде отлъчен от Църквата. Смята ли папата да изпълни заплахата си?
Опитвайки се да бъде весел и бодър, Монтагю нарежда на слугите да донесат храната и ни кани на масата като весело семейно пиршество, а после Джефри нарежда на музикантите да свирят силно в залата, докато ние влизаме в уединената стая зад господарската маса и затваряме вратата.
— Имам писмо от нашите братовчеди, семейство Лайл — казва Хенри Кортни. Показва ни печата, а после грижливо пъха писмото в огъня, където то пламва, восъкът пращи и пръска, а после не остава нищо, освен пепел. — Артур Плантагенет казва, че трябва да предпазим принцесата. Той ще удържи Кале за нея срещу краля. Ако успее да я измъкне от Англия, тя ще бъде в безопасност там.
— Да я предпазим от какво? — питам направо, сякаш ги предизвиквам да го кажат. — Семейство Лайл са в безопасност в Кале. Какво искат да направим?
— Почитаема майко, на следващото заседание на парламента ще бъде внесен указ за лишаване на кралицата и принцесата от граждански права — казва тихо синът ми Монтагю. — После те ще бъдат отведени в Тауър. Като Мор и Фишър. След това ще бъдат екзекутирани.
Възцарява се потресено мълчание, но всеки може да разчете истината в мрачната потиснатост на Монтагю.
— Сигурен ли си? — е единственото, което казвам. Знам, че е сигурен. Не е необходимо измъченото му лице да ми каже това.
Той кимва.
— Имаме ли достатъчно подкрепа, за да отхвърлим указа в парламента? — пита Хенри Кортни.
Джефри знае.
— Би трябвало да има достатъчно мъже на страната на кралицата, за да го отхвърлят. Ако се осмелят да кажат какво мислят, ще има достатъчно гласове. Но трябва да съберат сили да проговорят.
— Как можем да се уверим, че ще проговорят открито? — питам.
— Някой трябва да поеме риска да проговори първи — казва Гъртруд нетърпеливо. — Един от вас.
— Вие не се съпротивлявахте дълго — отбелязва с негодувание съпругът ѝ.
— Знам — признава тя. — Мислех, че ще умра в Тауър. Мислех, че ще умра от студ и от болести, преди да бъда осъдена и обесена. Ужасно е. Бях там цели седмици. Още щях да съм там, ако не се бях отрекла от всичко и не бях помолила за прошка. Казах, че съм глупава жена.
— Страхувам се, че сега кралят е готов да воюва и с жените, глупави или не — казва мрачно Монтагю. — Вече никой няма да може да се оправдае с това. Но братовчедка ми Гъртруд е права. Някой трябва да проговори. Мисля, че трябва да бъдем ние. Ще говоря с всеки приятел, който имам, и ще им кажа, че не може да се приеме указ за лишаване на кралицата или принцесата от граждански права.
— Том Дарси ще ти помогне — казвам. — Също и Джон Хъси.
— Да, но Кромуел ще има преднина — предупреждава Джефри. — Никой не умее да ръководи парламента по-добре от Кромуел. Сигурно ще ни е изпреварил, а той има дълбоки джобове, и хората изпитват ужас от него. Той знае по някоя тайна за всички. Има с какво да държи всички.
— Не може ли Реджиналд да убеди императора да дойде? — пита ме Хенри Кортни. — Принцесата умолява да бъде спасена. Не може ли императорът поне да изпрати кораб и да я отведе?