Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Отдалечаваме се от шума на житницата, минаваме през портата към градината. В стената е вградена каменна пейка, розите още цъфтят, едри и пищни около нея, и ронят уханните си цветове. Помитам ги с ръка и сядам. Той стои пред мен, сякаш очаква да му се скарам.
— О, седнете!
Той се подчинява, а после замълчава за миг, сякаш се моли.
— Наистина не мога да положа клетвата, а твърде много се страхувам от смъртта. Ще замина за чужбина и ви питам дали има някакъв начин, по който мога да ви служа там.
— Какъв начин имате предвид?
Той подбира внимателно думите си:
— Мога да пренасям съобщения за синовете ви. Мога да посещавам сродниците ви в Кале. Мога да отида в Рим, за да се срещна с хората на папата и да говоря с тях за принцесата. Мога да отида при императора и да говоря с него за леля му, кралицата. Мога да разбера какво говорят английските посланици за нас, и да ви изпратя сведения.
— Предлагате да бъдете мой шпионин — казвам без заобикалки. — Предполагате, че искам или се нуждая от шпионин и вестоносец. Когато тъкмо вие знаете, че дадох клетва да бъда вярна поданица на краля и кралица Ан, и техните наследници.
Той не казва нищо. Ако беше възразил, че има само доброто желание да поддържа връзка между мен и сина ми, щях да разбера, че е шпионин на Кромуел, изпратен да ни компрометира. Но той не казва нищо. Само свежда глава и отронва:
— Както желаете, милейди.
— Ще заминете ли въпреки това, без аз да съм ви възложила нещо?
— Ако не можете да ме използвате в тази работа, тогава ще се опитам да намеря някой, който може. Лорд Томас Дарси, лорд Джон Хъси, вашите сродници? Зная, че мнозина са положили клетвата против волята си. Ще отида при испанския посланик и ще го попитам дали има нещо, което мога да направя. Вярвам, че много лордове биха искали да знаят какво мисли и прави Реджиналд, какви намерения има папата, какво подготвя императорът. Ще служа на интересите на кралицата и принцесата, независимо кой е господарят ми.
Откъсвам роза с меки венчелистчета, бяла роза, и му я давам.
— Такъв е моят отговор — казвам. — Това е вашият знак. Идете при приятеля на Джефри, стария му управител Хю Холанд, той ще ви преведе благополучно през Тясното море. После идете при Реджиналд, кажете му как стоят нещата при нас, а после служете на него и на принцесата като на един човек. Кажете му, че клетвата е твърде много за всички нас, че Англия е готова да въстане, а той трябва да ни каже кога.
Джон Хелиър потегля на следващия ден, а когато хората ме питат за него, казвам, че е заминал неочаквано и без предизвестие. Ще трябва да намеря нов свещеник за домакинството и изповедник за себе си, и това е много неприятно и тревожно.
Когато приорът Ричард свиква цялото домакинство след църква в неделя да положи клетва за вярност на краля в параклиса на обителта, съобщавам за изчезването на Джон Хелиър и казвам, че доколкото знам, има роднини в Бристъл, така че може би е отишъл там.
Съзнавам, че прибавихме още една брънка към веригата, която се простира от кралицата в замъка Кимболтън до Рим, където папата трябва да помогне за нейното избавление.
През септември, когато дворът се връща в Лондон със застудяването на времето, Монтагю идва за кратко посещение в Бишам.
— Реших лично да дойда и да ти съобщя — той скача от коня си и коленичи за благословията ми. — Не исках да пиша.
— Какво се е случило?
Усмихвам се. От начина, по който скача на крака, се досещам, че новините не са лоши за нас.
— Тя изгуби детето — казва той.
Като всяка жена по света, изпитвам спазъм на болка при новината. Ан Болейн е най-лошата ми неприятелка, а детето щеше да ѝ помогне да възтържествува, но дори и така да е, вървяла съм твърде много пъти бавно към покоите на краля с лоши новини за мъртво бебе, за да не помня онова чувство за ужасна загуба, за неосъществени надежди, мисълта за така уверено мечтаното бъдеще, което сега вече никога няма да се случи.
— О, Бог да упокои душата му — казвам и се прекръствам. — Бог да упокои душата на бедното невинно създание.
И този път няма да има момче от династията на Тюдорите; ужасното проклятие, което кралицата от рода на Плантагенетите и майка ѝ, вещицата, стовариха върху рода на Тюдорите, все така продължава да действа. Питам се дали ще стигне до самия край, както предрече братовчедка ми, и изобщо няма да има момчета от рода Тюдор, а само момиче, безплодно момиче.
— А кралят? — питам след миг.
— Мислех, че ще бъдеш доволна — отбелязва Монтагю, изненадан. — Мислех, че ще тържествуваш.