Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Да, мога да се моля — казвам. — Мога да се моля поне да е спокойна и да не изпитва болка. Мога да се моля за нея.
Тежко се изправям на крака, изоставям изкусителния огън и чашата греян ейл с подправки, и отивам в параклиса си, където коленича на каменния под, както винаги се молеше тя, и поверявам душата на моята най-скъпа Катерина Арагонска в Божиите ръце, надявайки се, че Той ще се погрижи по-добре за нея на небето, отколкото се грижехме ние, тук на земята.
И именно там ме намира Монтагю, когато идва да ми каже, че тя е мъртва.
Тя си отиде като много достойна жена; това трябва да бъде утеха за мен и за нея. Подготвила се за смъртта си, провела дълъг разговор с посланика си, и била в компанията на скъпата си Мария, която пристигнала там на кон в това зимно време, за да бъде до нея. Писала на племенника си и на краля. Разказват ми, че писала на Хенри, че го обича, както го е обичала винаги, и се подписала като негова съпруга. Помолила се с изповедника си и той я помазал със свещен елей и ѝ дал последно причастие, така че тя била, според непоклатимата си вяра, готова за смъртта си. В ранния следобед се изплъзнала от този живот, който беше такава тежка и неблагодарна задача за нея, и — толкова съм сигурна, сякаш съм го видяла — се присъединила към съпруга си Артур в следващия.
Представям си я такава, каквато я срещнах за първи път, млада жена, тръпнеща от вълнение, че ще бъде принцеса на Уелс и озарена от любовта, първата си любов, и си представям как отива на небето така, следвана от своите пет ангелчета, една от най-прекрасните кралици, които Англия е имала някога.
— Разбира се, това променя всичко за принцеса Мери към по-лошо — бурно заявява Джефри, като нахълтва в личния ми кабинет, рязко смъквайки зимния си жакет.
— Как така към по-лошо?
Чувствам се спокойна в скръбта си. Нося рокля в тъмносиньо, цветът на кралския траур на моята династия, макар да ми казват, че кралят носи жълто и златисто и че ярките цветове подхождат на настроението му, защото най-сетне се е освободил от една предана съпруга и не го заплашва нахлуване от страна на нейния племенник.
— Тя изгуби закрилница и свидетелка — съгласява се Монтагю. — Кралят никога не би предприел нищо срещу нея, докато майка ѝ беше жива, щеше да бъде принуден да лиши кралицата от граждански права преди дъщеря ѝ. Сега принцеса Мери е единственият човек в Англия, който продължава да отказва да положи неговата клетва.
Вземам решението, което ме чака отдавна.
— Знам. Знам това. Трябва да я измъкнем от Англия. Сине Монтагю, моментът е сега. Трябва да поемем риска. Трябва да действаме сега. Животът ѝ е в опасност.
Оставам в Лондон, докато Монтагю и Джефри подберат войниците, с които ще заминат за Хънсдън и ще похитят принцесата, ще тръгнат по маршрут, заобикалящ Лондон, и ще наемат кораб, който ще я чака и ще я изведе от някое от малките селца покрай Темза, като Грейс например. Решаваме да не казваме на испанския посланик; той обича принцесата и дълбоко скърби за майка ѝ, но е деликатен, боязлив човек, и ако Томас Кромуел го арестува, мисля, че ще го изстиска като испански портокал и човекът ще си каже всичко след броени дни, може би след броени часове.
Джефри заминава за Хънсдън и, след като чака търпеливо, подкупвайки когото успее, убеждава момчето, което пали огньовете в спалните, да му услужи. Прибира се у дома грейнал от облекчение.
— Тя е в безопасност за момента — казва. — Хвала на Бога! Защото щеше да е почти невъзможно да я измъкнем. Но късметът ѝ се промени — кой би го помислил? Получила е писма от кралицата Болейн, в които се казва, че трябва да бъдат приятелки, че принцесата трябва да се обърне към нея в скръбта си.
— Какво? — питам слисано. Толкова рано сутринта е, че още не съм облечена, а съм още по нощница и поръбена с кожа домашна роба. Джефри е дошъл в спалнята ми, ние сме сами, той разравя жаравата.
— Знам — той едва не се разсмива. — Дори видях принцесата. Позволяват ѝ да се разхожда в градината, по заповед на Ан. Очевидно Дамата е наредила да дадат повече свобода на принцесата и да се отнасят с нея по-мило. Може да приема посетители, а испанският посланик може да ѝ носи писма.
— Но защо? Защо Ан би се променила така?
— Защото, докато кралица Катерина беше жива, кралят нямаше друг избор, освен да остане с Дамата, длъжен беше да доведе докрай разрухата на Църквата. Знаете какъв е, когато всички казваха, че това не може да се направи и не бива да се прави, той ставаше все по-упорит и по-упорит. Но сега, когато кралицата е мъртва, той е свободен. Спорът му с императора е приключен, не го заплашва нахлуване, не е нужно да влиза в спор със Светия Отец. Сега е вдовец, може законно да се ожени за Ан, ако иска, и няма причина да не се помири с принцесата. Тя е дъщерята на първата му съпруга; един син от втората съпруга просто ще наследи трона преди нея.