Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Правя лек жест с ръка.
— Нямам толкова кораво сърце, че да желая смъртта на едно неродено дете — казвам. — Каквото и да е потеклото му. Момче ли беше? Как го прие кралят?
— Напълно обезумя — казва Монтагю спокойно. — Заключи се в покоите си и зарева като ранен лъв, блъскаше глава в дървената ламперия; чувахме го, но нямаше как да влезем. Бесня цяло денонощие, плачеше и крещеше, после заспа като пияница с глава в огнището.
Слушам Монтагю мълчаливо. Това прилича на яростта на разочаровано дете, не на скръбта на мъж, на баща.
— А после?
— После, на сутринта, личните му камериери влязоха при него, и той излезе, измит и обръснат, с накъдрена коса, и не каза нито дума за станалото — казва ми Монтагю и сякаш сам не вярва на думите си.
— Не може да понесе да се говори за това?
Монтагю поклаща глава.
— Не, държи се така, сякаш изобщо не се е случило. Нито нощта, през която е проливал сълзи, нито загубата на бебето, нито съпругата-родилка. Никога не е било. Не е за вярване. След изработването на люлката и боядисваното на стаите, превръщането на покоите на кралицата в Елтам в трапезария и лични покои за принц, сега той не говори нищо за това, сякаш отрича, че изобщо някога е имало дете. А и всички ние се държим, сякаш това никога не е било. Весели сме, надяваме се тя да зачене скоро. Изпълнени сме с надежди и никога не сме познали отчаянието.
Това е по-странно, отколкото Хенри да обвинява Бог, че е забравил Тюдорите. Мислех си, че той ще се гневи срещу съдбата или дори ще се настрои срещу Ан, както се настрои срещу кралицата. Мислех си, че може да заяви, че тя има някакъв ужасен недостатък и затова не може да го дари със син. Но това е най-странното от всичко. Той преживя загуба, която не може да понесе, и затова просто я отрича. Като безумец, изправил се пред нещо, което не иска да вижда, той отрича, че то изобщо съществува.
— А никой ли не говори с него? След като всички знаете, че това се е случило? Нима никой дори не му изказва съчувствие за загубата?
— Не — казва унило Монтагю. — В двора няма човек, който би се осмелил. Нито старият му приятел Чарлс Брандън, нито дори Томас Кромуел, който е с него всеки ден и говори с него всяка минута. В двора няма човек, който би имал куража да каже на краля нещо, което той отрича. Защото ние му позволихме да казва кое е истина и кое — не, почитаема майко. Ние му позволихме да ни казва какъв е светът. И точно това прави той сега.
— Казва, че изобщо не е имало дете?
— Абсолютно никакво. И затова тя трябва да се преструва на щастлива и да си дава вид, че е добре.
Давам си един миг, за да си представя как една млада жена, изгубила детето си, трябва да се държи, сякаш това никога не е било.
— Преструва се, че е щастлива?
— „Щастлива“ не описва и наполовина положението. Тя се смее и танцува, и флиртува с всеки мъж в двора. Тя е в центъра на истински вихър от веселие, хазартни игри и пиене, танци и маскаради. Трябва да изглежда като най-съблазнителната, най-прекрасната, най-остроумната, най-умната, най-интересната жена.
Поклащам глава при представата за този кошмарен двор, който танцува на самия ръб на лудостта.
— И тя прави това?
— Като в треска е. Но ако не го прави, той ще сметне, че тя има някакъв недостатък — казва Монтагю тихо. — Че е болна. Неспособна да износи дете. Тя трябва да отрича загубата си, защото той няма да остане женен за жена, която не е съвършена. Тя е погребала тайно мъртвото си бебе, а трябва да си дава вид на вечно красива, умна и плодовита.
Процесът по полагането на клетвата за отхвърлянето на кралицата и принцесата продължава, от църквата до съдебната зала, из цялата страна. Чувам, че са арестували лейди Ан Хъси, моята сродница, която служеше на принцесата заедно с мен. Обвиняват я, че изпращала писма и малки подаръци на принцесата в Хатфийлд, а тя признава, че освен това я наричала „принцеса Мери“ по навик, не нарочно. Трябва да помоли за прошка и прекарва дълги месеци в Тауър, преди да я пуснат.
После получавам бележка от Джефри, неподписана и без печат, който би издал автора.
Кралицата няма да положи клетвата; тя отказа да отхвърли титлата си или тази на дъщеря си, и каза, че е готова за всяко наказание. Смята, че ще я екзекутират тайно зад стените на замъка Кимболтън, и никой няма да узнае. Трябва да се подготвим да спасим нея и принцесата веднага.
Мисля си, че това е моментът, който копнеех да избегна. Казвам си, че съм родена страхливка. Казвам си, че съм лъжкиня. Спомням си, че съпругът ми ме помоли никога да не претендирам за своето, никога да не изпълнявам дълга си, да опазя себе си и децата ни. Но сега си мисля, че тези дни са отминали, и макар да ми призлява от страх, пиша на Джефри и на Монтагю.