Последните Тюдори

Отмята халата си и сяда на стола си, гола с изключение на пищно избродираната си фуста, протегнала единия си крак за копринените си чорапи.

Дороти Стафорд се навежда и грижливо ги вдига до коленете на Елизабет, а после завързва и жартиерите.

— Знаете ли какво състояние ще донесе Маргарет Кейв на семейството? — пита я Елизабет.

— Лейди Катерина ми каза, че тя ще наследи цялата земя на баща си в Кингсбъри, Уорикшир — отвръща Дороти.

Елизабет прави малка гримаса, сякаш мисли какво би направила, ако е била такава наследница, вместо незаконна дъщеря, пренебрегната заради законната наследница. Зад изрисуваната усмивка изражението ѝ е кисело.

Кралицата се изправя, когато дамите притискат корсажа към корема ѝ, а после минават зад нея и започват да нанизват връзките през дупките, като ги затягат здраво. Кралицата се вкопчва в колоната на леглото, за да се задържи.

— По-стегнато — казва тя. — Никоя от вас не дърпа така добре като Кат.

Някогашната гувернантка на Елизабет, Кат Ашли, като никога отсъства от изпълнението на задълженията си. Тя е на легло и се оплаква от задух и умора. Елизабет ходи при нея всяка сутрин, но всъщност усеща липсата ѝ само когато дърпат връзките на корсажа ѝ. Само Кат ги дърпа здраво, така че корсетът на Елизабет да легне съвсем плътно върху празната ѝ, безплодна утроба.

Дороти Стафорд поднася на Елизабет кринолина, за да стъпи в него, издърпва го над стройните ѝ хълбоци и го завързва на талията ѝ, а после поставя навито парче сатен отгоре.

— Удобно ли ви е, ваше величество? — пита тя и Елизабет прави гримаса, сякаш за да каже, че страда за доброто на Англия.

Пристъпвам напред и поднасям избраните ръкави, докато Елизабет стъпва във втора фуста. Докато една от дамите я връзва отзад, аз повдигам ръкавите и Елизабет промушва едната си ръка, а после другата. После се засмива, както прави винаги, и казва:

— Лейди Бес, вие ми завържете ръкавите. Лейди Мери никога няма да ги стигне.

Усмихвам се, като че ли не съм чувала това сто пъти преди, и леля Бес привързва ръкавите към корсажа, докато Дороти помага на кралицата да се пъхне в самата рокля.

Ние сме като армия от мравки, които се опитват да преместят мъртъв заек. Събираме се около нея, издърпваме бухналите краища на вътрешните ръкави през изящните, украсени с бродерия прорези, затягаме кукичките и копчетата, нагласяваме роклята над обръча на кринолина и рулото от плат, така че да се издига високо около хълбоците ѝ. Когато се отдръпваме назад, тя казва: „Обувки“, и младата Джени се смъква на колене, за да завърже връзките на най-хубавите обувки на нейно величество.

Тя стои, докато я окичваме с бижута и ги закопчаваме здраво. Казва, че ще сложи пелерина над всичко това, за да слезе надолу по реката до Дърам Хаус, и ние нагласяваме шапчицата върху извисяващата се червена перука. Тя стои високо над мен, виждам я като създадено от човешка ръка чудовище, наполовина от конски косъм и коприна, морски перли и бяло олово. Казвам си: това е последният ден, в който ще се боя от вас. Ще се устремя към постигането на най-съкровеното си желание, както стори сестра ми, както всъщност сториха и двете ми сестри, както вие никога не се осмелявате да сторите. Дай Боже да съм наистина толкова дребна, че да не се принизите дотам да ми обръщате внимание. Дай Боже, след като не съм нито ваша съперница по външност, нито заплаха като наследница, да мога да се омъжа за незначителен мъж без благороден произход, както направи майка ми, както стори доведената ми баба, и да скрия името си в неговото. Като доведената ми баба, която бе Катрин Брандън, но сега е Катрин Бърти, аз ще се откажа от внушителното име Грей и ще ме наричат Мери Кийс.