Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
За мен това е по-забавно от пиеса — безумно комична пиеса — да гледам как тези високопоставени мъже се залавят да погубят невинното желание на една жена. Не мислят за нищо освен за постигането на собствената им цел, победата на собствената им политика. Изобщо не изпитват съчувствие към една влюбена жена, млада жена без съветници, самотна млада жена, на която натрапват един красив млад мъж, в двор, кипящ от размирици, и която няма къде другаде да отиде.
— Дори не може да се каже, че той е особено възхитителен млад човек — казвам на Томас Кийс. Студен следобед е и ние сме се разположили от двете страни на огъня в личната му стая над шлюза. Един от неговите служители е на пост пред главната порта. Механизмът за вдигането и свалянето на подвижната решетка на шлюза е от другата страна на стената и никой не може да я вдигне без позволението на Томас. Той е налял малко вино в глинен съд и, докато гледам, внимателно изважда ръжена от нажежените до червено въглени и го пъха във виното, което започва да кипи. Съскането на врящата течност и мирисът на греяно вино с подправки изпълва стаята. Той ми налива една чаша и взема една за себе си.
— Изтънчен малък благородник — казва той. — Но се боя се, че не върви по Божиите пътища.
Това е крайно осъдително изказване от страна на Томас — моят Томас, който никога не говори лошо за никого. Поглеждам го над ръба на чашата си:
— Защо, какво знаеш за него?
Той ми се усмихва.
— Аз пазя портата — напомня ми. — Никой не влиза, без да го видя. Зная кой го посещаваше — не са най-достойните мъже. И често го виждам. Отбива се да посещава войниците ми — казва кратко. — Да пие с тях — когато не са на пост. Няма да кажа повече от това: не е подходящо.
Зяпнала съм заради скандалните му намеци.
— Никога преди не си ми казвал подобно нещо.
— Не подобава да говоря за това — казва той. — Нито пък е редно да го чуваш. Моята годеница не се занимава с клюки.
Усмихвам му се широко:
— Имаш много високо мнение за мен, Томас. Основната разменна монета в двора са клюките. Ти току-що ми даде цяло състояние под формата на скандал, ако реша да го продам.
Той кимва.
— О, аз съм богат на скандални сведения. Нима не се досещаш, че пускам хора да влизат и излизат по всяко време? Чувам всичко, но не го повтарям.
— Радвам се за това — казвам. — Защото не бих започнала да идвам тук, ако мислех, че ще разкажеш за това някому.
Той поклаща глава.
— Не и аз.
— Да не би да си приемал съобщения от сър Уилям Питър? Или да си научил някакви новини за сестра ми? — питам го.
— Знам само това, което знаеш ти: че тя е паднала духом, че той е неподходящ домакин, уморен и болен стар човек. Наредено му е да я пази строго и да не харчи пари за нея. Това е нещастен дом.
Мисълта, че Катрин, която винаги беше толкова ведра и закачлива, е смазана под бремето на скръбта в един беден дом, ме кара да сведа глава и да вперя поглед в червената жарава, сякаш искам да видя там по-добро бъдеще за нея. Чувствам тъгата ѝ като бреме върху собствените си рамене, нейният глад присвива в спазми собствения ми стомах.
— Трябва да настъпят добри времена — казва Томас насърчително. — А колкото до нас… не можем ли да се оженим, макар и тайно, и да бъдем заедно? Нима можем да влошим положението на сестра ти или нейните дечица? При това кралицата е погълната от делата на другата кралица: сигурно няма да си прави труда да се занимава с нас?
Поглеждам едрото му честно лице, топло в светлината от огъня. Толкова съм уморена да му отказвам, толкова се уморих да бъда предпазлива и нещастна. Толкова съм уморена да бъда презряната малка сестра на светицата в Тауър и мъченицата от Ингейтстоун, че му подавам ръка.
— Да — казвам. — Нека поне ние двамата бъдем щастливи.
Дворецът Уайтхол
Лондон, лятото на 1565 г.
Насърчена съм да бъда дръзка, защото влиянието ми в двора се увеличава, докато Елизабет се изпълва с все по-голяма и по-голяма омраза към другата си братовчедка, братовчедката-папистка, вероломната братовчедка, двуличната братовчедка, старата братовчедка, вбесяващата братовчедка, амбициозната братовчедка, лицемерната братовчедка Маргарет Дъглас, която си спечели всички тези епитети заради това, че с позволението на Елизабет изпрати в Шотландия съпруга си, а след него — красивия си син, и заедно с тях двамата, се издигна до престола на Шотландия и изглежда решена да се възползва от това.