Черният манастир [bg]

Третият и четвъртият ден минаха пак в ходене, само че сега вървяха на запад през истинска джунгла, по-гореща, по-влажна и по-мрачна. Единствената положителна разлика се състоеше в това, че ниските храсталаци се бяха разредили и ако искаха, можеха да се отклоняват от предизвикващата клаустрофобия пътека и да вървят между грамадните дървета.

— Както вече казах, манастирът няма да е в края на пътеката — припомни Пърсел на полковника. — Може би трябва да вървим през джунглата, за да го открием.

— Ако сте прав, във всички посоки ни заобикаля неизбродимо пространство — отвърна Ган. — А само една посока ще ни отведе там, където искаме.

— Вярно, но според мен това е най-добрият начин да покрием част от тези четири хиляди квадратни километра.

Сър Едмънд предложи да си починат и те насядаха и пак разгънаха картата, която пак показваше същото зелено море като предишния път, когато я бяха проучвали.

Полковникът се опита да определи каква площ вече са обходили, начерта с молив линии по картата и заключи:

— Май сме обикаляли в кръг.

— Може би сте прав. Онази змия преди малко ми се стори позната.

— Със змиите е трудно човек да е сигурен — отвърна Ган съвсем сериозно.

— Скала, дърво, поток — напомни им Вивиан. — И може би палми.

Откакто преди четири дни беше споменала за тези вероятни ориентири, никой не говореше за тях, но всички внимаваха за нещата, които им се бяха стрували извънредно важни в Адис Абеба.

Тук в джунглата обаче действителността постоянно се менеше. Умът им играеше номера, също като в пустинята и морето. Очите виждат и ушите чуват, ала тълкува умът. Предишния ден бяха толкова жадни, че все забелязваха неща, които не съществуваха, особено вода.

Освен това не бяха забелязали признаци за човешко присъствие от първия ден, когато се бяха натъкнали на широката пътека. Това беше и добре, и зле. Хората бяха най-опасните зверове в джунглата, но търсачите на Граала трябваше да стигнат там, където се бяха срещали други хора — фалаши и монаси. Не бяха открили следи от лагерни огньове и изпуснати или изхвърлени вещи.

— Отец Армано не е вървял четири-пет дни от манастира до крепостта — отбеляза Хенри.

— Той е бил с войници, които явно са познавали местността и бързо са го отвели направо в крепостта, за да го хвърлят в тясната му килия — отвърна Ган. — Но съм убеден, че все още сме в района на най-вероятно местонахождение на манастира, на което се спряхме по време на обсъждането в балнеокурорта. Това съответства и на времето, за което селяните са стигали до мястото на срещата.

— Нямах представа колко обширна територия всъщност са четири хиляди квадратни километра — призна Пърсел.

— Монасите спокойно може да са избрали място за срещи на много голямо разстояние от манастира — заяви Меркадо. — Например на три-четири дни път.