Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Едва ли ще им трябва особена помощ — каза Алтал. — Имам представа как изглежда един ров.
— Сам ли ще го изкопаеш? — попита недоверчиво княз Алброн.
— Не забравяй, че разполагам с известни възможности за това, Алброн — напомни му Алтал. — Ако произнеса думата „ров“ по правилния начин, пред стената на Гебел ще се появи ров.
— Как смяташ да му обясниш това?
— Не мисля да му го обяснявам. Започнахме да губим твърде много време за обяснения. Струва ми се, че този път ще направя нещо различно. Просто ще направя рова, а ако Гебел не успее да го разбере, толкова по-зле за него. Гебел и неговите хора вече започват да ме дразнят.
Гер пак дотича до тях и попита:
— Нали лошите ще използуват вратите, за да се появят тук?
— Сигурен съм, че ще го направят — отвърна сержант Халор.
— Защо тогава са вдигнали лагер в равнината? Видях малки огньове на много километри оттук.
— Сигурен ли си? — попита Алброн?
— Сега е нощ, княз Алброн, и огньовете могат да се видят и отдалеч, особено от такава височина.
— Покажи ми ги — решително каза Халор. — Не искам повече изненади. Хайде, княже, нека да ги видим.
— Допускаш ли, че Двейя би могла и сега да ти съобщи необходимата дума, както го направи последния път? — попита Бейд.
— Няма да й се наложи — отвърна Алтал. — Този път знам коя дума ми е необходима. С по-простите думи се справям без затруднения. Само сложните ме измъчват малко. В случая ми е необходима само думата за „копая“. Използувал съм я десетки пъти. Ако бях по-съобразителен, щях да улесня доста проникването ни в частната ми златна мина в Перквейн.
— А можеш ли да уголемиш потока? Знаеш ли коя дума е необходима?
Алтал вдигна рамене и каза:
— Ще използувам думата, с която засилих вятъра.
— Между вятъра и водата има доста голяма разлика, Алтал.
— Не е чак толкова голяма. Гер ми отвори очите, когато намекна, че самата Книга иска да ни помогне. Еми е тази, която обръща прекалено внимание на подробностите. Книгата е много по-великодушна в това отношение. Знай, братко Бейд, че пред укреплението на Гебел ще се появи ров и че този ров ще бъде пълен с вода. Повярвай ми.
— Все още си мисля, че там има войска, господин Халор — каза Гер. — Тези огньове са разположени прекалено близо един до друг, за да са остатъци от вчерашния пожар. Освен това пожарът ни се развихри в северна посока, а тези огньове са разположени на изток и на запад.
— Големите пожари предизвикват собствени въздушни течения, момче — обясни му търпеливо Халор. — Виждал съм как се образуват огнени вихрушки, разнасящи пламъци във всички посоки.
— Извинете ме, но мисля, че грешите.
— Може да си мислиш каквото си искаш, Гер — отвърна Халор. — Само дето не е необходимо да ми го натякваш.
Зазоряваше се. Алтал насмалко не подскочи, когато Гер произнесе думата „гре“ непосредствено зад гърба му.
— Не се прокрадвай така, Гер!
Лицето на Гер бе съвсем безизразно, а в погледа му зееше пустота. Той посочи един малък храст, отново каза „гре“ и отсече:
— Повтори тази дума, Алтал.
Погледът на Алтал се изпълни с удивление.
— „Гре“?
— Не задавай въпроси, Алтал. Просто произнеси думата.
Тонът, с който бяха изречени тези думи, се стори на Алтал много познат и той се засмя.
— Започваш да ме ядосваш, Алтал. Погледни храста и кажи „гре“.
— Слушам, Еми — отвърна Алтал и на лицето му се появи широка усмивка. Махна небрежно с ръка към храста и каза високо:
— Гре!
От храста незабавно изникнаха няколко нови клонки, покрити с листа.
— Много хитро от твоя страна — каза Алтал с възхищение.
— Кое? — попита озадачено Гер.
— Ти не разбра ли какво се случи току-що, Гер?
— Не се случи нищо, Алтал — отвърна Гер. — Просто дойдох да ти кажа, че според мен господин Халор греши. Ти какво имаш предвид?
— Нищо, Гер — излъга Алтал. — Просто стой по-близо до мен тази сутрин. Чувствувам се много по-спокоен, когато си наблизо.
Слънцето още не бе изгряло напълно, когато камъните, излитащи от прашките на овчарите, започнаха да звънтят по стомана. В следващия миг на петдесетина метра по-надолу по пътеката изникна орда въоръжени мъже — държаха щитовете си пред себе си.
— Стовариха ни се направо на главата! — изкрещя Бейд.
Хората на Гебел обаче изобщо не се паникьосаха, а повдигнаха с лостове това, което допреди малко всички бяха мислили за техен защитен вал, и огромните камъни се търкулнаха право към внезапно появилия се враг.