Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Така е — съгласи се Гебел. — Но ще загори само ако има силен вятър. Идеята ти е интересна, момче, обаче няма да ни свърши работа, ако времето не ни помогне.
Гер веднага се обърна към Алтал, но той му даде знак да замълчи и каза:
— Не е ли по-добре да обсъдим този въпрос по-късно, господа? В момента най-доброто ще е да продължим да се изкачваме.
Сержант Гебел въздъхна и стана.
— Къде се оттича водата, която блика от центъра на това езеро? — попита с любопитство Гебел, когато Алтал го отведе в пещерата и му показа запасите от храна, които бе подготвил предния ден.
— Нямам представа. Времето ни е малко, така че не си позволих да проуча това.
Гебел гребна шепа вода и я опита.
— Вкусна е.
— Изворната вода не е ли винаги вкусна, сержанте? — попита Бейд.
— Не винаги — отвърна Гебел и избърса ръка във фустанелата си. — До замъка на княз Гвети има извор, в чиято вода има много сяра. Отгоре на всичко е страшно гореща. Този твой хълм започва да ми харесва все повече и повече, Халор. Когато дойдат моите тиловаци с палатките, ще им кажа да направят лагер пред входа на пещерата.
— Едва ли ще се устройваме тук на постоянно местожителство, Гебел — опита се да възрази Халор.
— Готов ли си да се обзаложим? Сигурен съм, че княз Гвети направо ще се влюби в този хълм, Халор. Върху него сякаш са изписани думите „патово положение“, а Гвети си умира от радост винаги, когато ги чуе.
На зазоряване една трета от хората на Гебел вече бяха изкачили Кулата и бяха заели позиции при склона срещу зъбера на северната страна. Когато стана по-светло, останалите започнаха да се катерят по-бързо. Така или иначе обаче беше ясно, че цялата войска няма да успее да се качи преди пладне.
Бейд се върна от една скала на северния склон, от която бе наблюдавал околностите.
— Имаме си компания, Алтал — докладва тихо. — Все още не е достатъчно светло, но забелязах, че от север се задава конница.
— Значи напразно си мислехме, че на Гелта ще й потрябва поне ден и половина, за да разбере, че сме се изтеглили — кисело каза Алтал. — Сигурно е стояла над главата на Коман с тояга в ръка и го е карала още от полунощ да подслушва мислите на ариергарда на Гебел.
Алтал наплюнчи пръст, повдигна го и продължи:
— Няма и следа от ветрец. Една хубава горяща степ би ни дала достатъчно време, за да се изкачат и останалите войници на Гебел преди Гелта да стигне дотук. Ако обаче няма вятър, нищо няма да се получи.
Алтал стисна зъби и изпрати безмълвно послание към Двейя.
Нямаше отговор.
— Това е много важно, Еми! Имаме си неприятности!
Мълчанието в главата му бе потискащо.
— Не иска да се обади — каза той на глас.
— Двейя ли? — попита Бейд.
Алтал кимна и каза:
— Напълно е изключила. Вероятно не иска да ме държи в течение на лечението на Елиар.
— Не можеш ли да се оправиш сам?
— Не знам каква дума да произнеса, Бейд. Не си спомням в Книгата да съм срещал думата „вятър“.
— Книгата е на наша страна, нали? — попита Гер.
— Поне така се надявам — отвърна Алтал.
— Тогава защо трябва да се тревожиш за дреболии? Не знаеш ли някоя дума, която да означава „порасни“ или „стани по-голям“, или нещо от този род?
— Когато набавям храна и вода, понякога използувам думата „пета“ — каза Алтал колебливо. — Използувах я вчера, когато трябваше да напълня пещерата с храна за хората на Гебел. Какво имаш предвид, Гер?
— Не можеш да отидеш до върха, да духнеш няколко пъти и да произнесеш тази дума? Книгата няма ли да разбере какво искаш да кажеш?
— Не съм сигурен дали ще се получи нещо — каза Алтал и се намръщи.
— Не можеш да знаеш това преди да си опитал.
— Решението не може да е чак толкова просто.
— Опитай.
— Нищо няма да се получи, Гер.
— Опитай.
Алтал колебливо отиде до ръба на скалата и си пое дълбоко дъх. След това издиша. Не вложи обаче особено усърдие и произнесе думата „пета“ доста унило.
Нищо не се получи.
— Знаех си, че няма да стане, Гер — каза Алтал.
— Можеше и да стане, стига да го беше казал по-убедено, Алтал — отвърна Гер. — Повтори опита, и този път го направи както трябва. Книгата трябва да остане с впечатлението, че намеренията ти са съвсем сериозни.
Алтал погледна Гер и в главата му започна да се оформя неясно подозрение. Погледна отново степта под нозете си и издиша с все сили, като едновременно произнесе думата „пета“.
Видя как долу, далеч под нозете му, тревата внезапно полегна, сякаш смачкана от невидима огромна ръка, и се залюля като вълни в бурно море.
— Знаех си, че ще се получи — доволно отбеляза Гер.