Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Не усещам дори и най-слаб полъх на вятър, господин Алтал — възрази червенокосият овчар.
— Повярвай ми, Салкан — вятър ще има — каза Алтал. — Ти и твоите момчета запалете огньовете, а за раздухването им грижата ще имам аз.
Салкан присви подозрително очи.
— Вие май не сте като другите хора, нали? Умеете да правите неща, които другите не могат?
— По-късно ще ти обясня всичко, сине мой — отвърна му Бейд. — Тази война не е обикновена война и в нея се случват неща, които не могат да се обяснят с прости думи. Когато Алтал ти каже, че нещо ще стане, то наистина ще стане независимо дали е естествено, или не.
— Ти вълшебник ли си? — обърна се Салкан към Алтал.
— В известен смисъл, да — призна Алтал.
— Нашите жреци ни казват, че вълшебниците са съюзници на дявола.
— Не всички — възрази Бейд. — Вярно е, че Алтал притежава някои недостатъци, но инак си е Божи служител. Другаруването с него не застрашава душите ни.
— Сигурен ли сте, ваше преподобие?
— Съвсем сигурен, Салкан — отвърна Бейд. — В съюз с дявола са нашите врагове. Ние сме на страната на добрите.
— Щом казвате така, вярвам ви — рече Салкан. — Не че съм много религиозен, ама не ми се искаше да рискувам.
— Хайде, Салкан, не се мотай — каза му Алтал. — Взимай момчетата, запалете си факлите и подпалете тревата. И искам после ти и хората ти да защитите ариергарда. Възможно е някои от конниците да успеят да избегнат огъня, така че дръжте прашките си в готовност. Качете се след последните войници на Гебел и прережете въжетата.
— Слушам, господин Алтал — отвърна Салкан и тръгна към другите овчари.
— Когато цялата работа приключи, ще открадна това момче от Едон — замислено каза Бейд. — Би могло да се окаже много полезно.
— За това мисли после — каза Алтал. — Сега по-добре да се опитаме да поживеем достатъчно дълго, за да дочакаме залеза. По-добре да се върнем при скалата. Искам да видя какво става, но никак не ми се ще Гебел да ме гледа как правя вятър.
Салкан и приятелите му успяха да образуват огнен пръстен около хълма само за петнадесетина минути и се присъединиха към последните няколко батальона на Гебел, вече достигнали подножието на хълма.
— Иде — каза Гер и посочи на север.
Алтал погледна отвъд запалената трева. Ансуйците на Гелта — отдалеч приличаха на мравки — препускаха към Кулата.
— Дано всичко се получи както трябва — промърмори той и си пое дълбоко дъх. След това рязко издиша, загледан в конниците, и каза „пета“.
Лек вятър раздвижи огньовете.
— Огънят започна да се разгаря, Алтал — каза Гер. — Трябва ни обаче по-силен вятър.
— Старая се — отвърна Алтал, пое си отново дъх и повтори процедурата.
Огньовете от двете страни на Кулата се разгоряха и струя дим се понесе на север. Огньовете откъм северната част на хълма обаче все още бяха слаби.
— Самият хълм блокира вятъра ти, Алтал — каза Бейд. — Не се получава това, което ни е необходимо.
— Защо не насочиш вятъра направо надолу, към челните огньове, които не горят толкова добре, колкото страничните? — попита Гер.
— Досега не съм виждал вятър, който да вее отгоре надолу.
— Опитай.
Алтал реши да не възразява и изрева „пета“ право надолу.
Ленивите огньове откъм северната част на хълма, които досега бяха на завет, сякаш избухнаха и се понесоха на север като огнена вълна.
Ансуйците на Гелта спряха конете и зинаха от удивление, когато срещу тях се понесе ревяща огнена стена. След това, сякаш по команда, се извърнаха и побягнаха.
— Алтал, вече можеш да спреш — изкрещя Бейд: мъчеше се да надвика рева на вятъра. Бе залегнал, та стихията да не го отнесе.
— Чух те, братко Бейд — отвърна Алтал. — Ще го направя веднага щом разбера как.
— Не мога да ти го обясня, Алтал — призна Гер. — Просто ми се стори разумно, не знам защо. Ние работим за Еми, а Книгата също работи за Еми. При това положение не е редно Книгата да издребнява, нали?
Момчето сбърчи чело и добави:
— Всъщност и това май не обяснява всичко. Не ме бива в четенето, така че не разбирам много от книги. Може би нещо друго ме е навело на тази мисъл.
— Какво например? — попита Алтал, като надвика вече отслабващия вятър.
— Еми не иска да разговаря с теб, защото се бои, че някои от нещата, които ще ти каже, могат да бъдат подслушани от Коман. Може би Еми вкара тази идея в главата ми. Така, както господин Халор използува Салкан, за да пробута лъжи на Коман, докато бяхме в окопите.
— Това е разумно обяснение, Алтал — съгласи се Бейд. — Двейя всъщност не може да укрие нищо от теб, защото твоят и нейният разум са твърде тясно свързани. При това положение именно Гер е чудесен преносител на идеи. Той и без това винаги има странни идеи, така че и в това му предложение не можеше да откриеш нищо учудващо.