Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Нека не се занимаваме с подробностите сега — смъмри го Двейя. — Засега обаче няма да включваме Бейд и Гер. А и не искаме Коман да ни подслушва. Нека изчакаме да настъпи нощта и тогава ще си поговорим по-свободно.
— Приятно е да се върнеш у дома — каза Алтал, като огледа помещението в кулата на Дома.
— Колко време в крайна сметка беше необходимо, за да ти се оправят очите? — обърна се Гер към Елиар.
— Започнах да виждам проблясъци от светлина без чужда помощ след няколко дни — отвърна Елиар. — Измина доста време обаче преди да успея отново да виждам ясно света.
— Значи Еми е спряла хода на времето?
— Не обърнах внимание на това — отвърна Елиар. — През това време станаха други, много по-интересни неща.
— Може би ще е по-добре аз да обясня това, Елиар — каза Двейя.
— Кое те накара да решиш да се свържеш с Алтал чрез Гер? — попита Бейд.
— Той беше свободен и освен това подхождаше за целта — отвърна Двейя. — Целта ни бе да укрием действията си от Коман и Алтал бързо схвана това. Ако Генд знаеше, че Елиар се възстановява, щеше да действува по друг начин.
— Под този хълм има ли наистина пещери? — попита Бейд.
— Не са толкова много, колкото си въобразява капитан Дрегон — отвърна Елиар с едва забележима усмивка. — Повечето пещери, през които той мислеше, че минава, са тук, в Дома. След като той вдигна лагер в равнината, го заведох на километър от планината и отворих врата, през която той се върна в Дома. Не искахме да се доближава повече до Коман. През това време Лейта дежуреше до прага на Коман и винаги, когато той започнеше да се досеща с какво в действителност се занимаваме, ме предупреждаваше, за да мога да го отклоня от следата. През това време Андина следеше Кройтер и неговите плакандци в техния лагер и ме уведомяваше за техните планове.
Елиар се почука по челото и добави:
— През повечето нощи тук се провеждаше военен съвет.
На лицето на Бейд се изписа копнеж.
— Можеш да се присъединиш към нас, ако желаеш — каза му Лейта. — Можеш да го направиш дори и да не го желаеш.
— Аз не ща — заяви категорично Гер.
— Гер, това въобще не боли — каза му Андина.
— Просто не ща и толкова.
— Той е прав — каза Двейя на Андина. — Твърде е малък за някои неща. Колкото до Бейд…
— И аз си помислих същото — каза Лейта и погледна дяволито жреца. — Ела, братко Бейд. Ела при мен и аз ще се погрижа за теб.
— Тези думи ми звучат познато — безмълвно каза Алтал на Двейя.
— Доказано успешните думи са за предпочитане — отвърна тя.
Беше ранен следобед. Алтал, застанал до прозореца, наблюдаваше как кавалерията на Кройтер громи ансуйските конници в подножието на Кулата на Дайвер.
— Наистина са по-добри, отколкото каза сержант Халор, нали? — попита безмълвно Елиар, като се присъедини към Алтал.
— Не е необходимо да правиш това тук, Елиар — отвърна му Алтал на глас.
— Просто ми стана навик — отвърна Елиар. — Много е по-бързо, нали? Може да предадеш незабавно завършена мисъл, без да ти се налага да си губиш времето за търсенето на думи.
— Как се чувствуваш сега? — попита Алтал. — Беше в доста лошо състояние, когато те отнесоха.
— Сега съм добре, Алтал. От време на време страдам от главоболие, но Еми казва, че това е в реда на нещата. И косата ми започна да расте. Виждал ли си Гелта?
Алтал поклати глава.
— Предполагам, че вече се е отказала от участие поне в тази война. Вероятно е оставила ансуйците да се оправят сами.
— Ако това се разбере, ще й е трудно да наеме нови войници.
— Срамна работа наистина… Онзи там на пътеката не е ли Кройтер?
Елиар надникна през прозореца, присви очи и каза:
— Наистина прилича на Кройтер. И май води някаква жена.
— Струва ми се, че си прав, Елиар. Разстоянието е голямо, но май наистина виждам жена. Може би няма да е зле двамата с теб да проверим на място какво точно се е случило. — И продължи мислено: — Еми, с Елиар ще отидем за малко при вектианците. Появи се Кройтер и вероятно ще иска да получи остатъка от възнаграждението си. Искам да си поговоря с него. Може по-късно пак да ни потрябва.
— Не закъснявай за вечеря, Алтал.
— Няма. Да вървим, Елиар.
— Халор, струва ми се, че си човекът с най-голям късмет на света — каза набитият Кройтер. — Вероятно, когато хората са измислили думата „непревземаема“, са имали предвид тъкмо глупавата планина, на която случайно си попаднал. Сигурен съм, че лично аз не бих желал да я щурмувам.
— Ти и жените ли поведе на война, Кройтер? — попита с любопитство Халор.