Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Отстъпи! — изрева Гебел и бойците му затичаха нагоре и заеха позиции зад защитната стена пред входа на пещерата.
— Това бе умно от твоя страна — каза Халор с възхищение на плешивия си приятел.
— Халор, да не би наистина да си допускал, че ще се опитам да защитя тази пътека?
— Допусках, че за известно време можеш да се престориш, че я защитаваш.
— Не си жертвувам хората за тоя дето духа, Халор. Храната и водата са в пещерата. Значи ще защитавам нея. Ако на враговете ни е притрябвал тоя тъп хълм, нека заповядат. На мен ми трябват само зъберът и пещерата.
— Защо враговете ни не предприемат нищо? — попита Бейд след час, когато слънцето вече се бе вдигнало в небето, а хората на Гебел бяха заели позиции зад отбранителната стена в подножието на зъбера.
— Защото са смутени, Бейд — отвърна Халор. — Защото са изплашени. Гебел пак ги надхитри. Досега не е направил нито веднъж това, което очакваха да направи. Удържа позиции, когато не би трябвало да ги удържа, а после се изтегля безпричинно. Те просто си нямат представа за следващия му ход.
— Знаят само, че какъвто и да е, ще струва живота на доста от техните войници — добави Алброн.
— Кажи „твей“, Алтал — нареди с решителен глас Гер. Лицето му отново беше безизразно, а погледът му празен.
— Мислех по-добре да кажа „дигв“, Еми — възрази Алтал. — Не ми се вярва едно земетресение да ни дойде добре точно когато сме на върха на хълма.
— На петдесет стъпки на юг от зъбера има пукнатина, разположена в посока изток-запад, Алтал — обясни Гер със същия безизразен глас. — Ако я разшириш с помощта на земетресение, ще се получи точно желаният от теб ров.
— Няма да се получи нищо, Еми. Искам ровът да е непосредствено пред укреплението на Гебел. Ако е разположен толкова далеч, войските на Пехал просто ще го преплуват и ще продължат щурма.
— Направи каквото ти казвам, Алтал. Не говори и просто изпълнявай заповедите ми.
Алтал вдигна ръце в знак, че се предава и каза:
— Добре, Еми.
— После произнеси думата „еквер“, за да напълниш рова с вода.
— Добре, мила. И без това щях да я използувам, обаче си е по-друго, когато някой ти го нареди.
— Престани, моля те.
На половината разстояние до укрепената позиция на Гебел въздухът затрептя и през вратата на Хном нахлу регвоска пехота.
— Не бързай — каза Гер на Алтал.
— Остави ме да се справя сам, Еми. Все още си мисля, че ровът няма да е на най-подходящото място.
— Вярвай ми.
Пехотинците на врага с радостни викове хукнаха към примитивното укрепление на Гебел въпреки дъжда от стрели и камъни, който се стовари върху тях.
— Сега е моментът, Алтал — викна Гер.
— Твей! — извика Алтал и посочи мястото непосредствено пред напредващата войска.
Раздаде се силен глух тътен и целият хълм се разтресе. После се чу отвратителен пукот, непосредствено пред напредващия враг се появи огромна цепнатина и прерасна в дълбок ров, широк шест-седем метра.
Вражеската атака спря.
Разяреният Пехал спря пред новото препятствие и изрева:
— Нападайте! Избийте ги всичките!
Спуснаха в рова стълби и всички започнаха да слизат в току-що направения от Алтал ров.
— Какво чакаш, Алтал? — извика Бейд. — Та те нападат!
— Изчаквам да се съберат повечко души в рова — спокойно отвърна Алтал.
— Ти направи груба грешка, Алтал! — възкликна княз Алброн. — Ровът стига до двата края на хълма и водата ще изтече толкова бързо, че хората долу няма дори да си намокрят краката.
— Не смяташ ли, че това ще зависи от количеството вода, което ще налея? — попита Алтал, присви очи и огледа рова още веднъж. — Май повечето вече слязоха.
Последните редици на врага вече слизаха по стълбите. Той протегна ръка към земята й изкрещя:
— Еквер!
Дъното на рова сякаш се взриви от внезапно появила се огромна река. За разлика от обикновените реки, реката, току-що създадена от Алтал, течеше в две посоки, на изток и на запад и когато водата стигна краищата на платото, се образуваха два прекрасни водопада — водите им се стовариха от триста метра височина върху скалите в подножието на хълма.
Войниците на Пехал бяха повлечени от бурното течение и с отчаяни викове се понесоха към водопадите, които от огромна височина ги хвърлиха върху скалите долу.
Армията на Пехал буквално беше отнесена.
— Вижте! — изкрещя княз Алброн. — Това е Дрегон! Излиза от пещерата!
Алтал се обърна и с удивление видя как среброкосият капитан, командуващ войниците на княз Делур, излиза от пещерата с хората си и се присъединява към войниците на Гебел, заели позиции зад укреплението.