Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Още някоя умна идея? Грей стоеше неподвижно. — Аз… не знам.
— Може да е свързано с времето — извика от мястото си Монк. — Може би не трябва да спираш. Като в онзи филм, „Скорост“.
Грей погледна съекипника си, после отново към лабиринта. Не изглеждаше убеден.
— Писна ми да губя свои хора — каза Раул с нарастваща ярост. — Писна ми да чакам, докато вие си сглобявате мозайката. Така че ще ти се наложи просто да ми покажеш как става.
И даде знак на Грей да действа.
Грей не помръдна; явно се опитваше да намери някакъв отговор.
— Ами да почна пак да стрелям по приятелите ти. Ако не друго, това винаги ми помага да се справя със стреса. — И пак насочи пистолета си към Кат.
Най-накрая Грей се размърда, прекрачи разполовеното тяло.
— Не забравяй ключа — каза Раул. Грей се наведе да го вземе.
И тогава Рейчъл се сети. „Разбира се!“ Грей се изправи и тръгна към входа на лабиринта. Зае позиция, привел се като за спринт, явно решил да последва съвета на Монк.
— Не! — извика Рейчъл. Мисълта, Че ще помогне на Раул, й беше омразна. Беше се подготвила да умре, ако с това щеше да попречи на Двора. Да гледа обаче как Грей също умира, разрязан на две или изпепелен — това беше невъзможно.
Спомни си как й беше прошепнал за Минотавъра. Грей не се беше предал. Докато бяха живи, още имаше надежда. Тя вярваше в него. И което беше по-важно, имаше му пълно доверие.
Грей се обърна към нея.
И в очите му тя прочете същото доверие.
Към нея.
Тежестта на това доверие я накара да затвори уста.
— Какво? — кресна Раул.
— Не е скоростта — каза Рейчъл. — Тези алхимици са ценили високо времето. Уликите, които са оставили — спомнете си пясъчния часовник, а сега и този циферблат от огледала. Не биха използвали времето, за да убиват.
— Тогава какво? — попита Грей, без да сваля поглед от нея. Погледът му тежеше, но този товар тя поемаше с охота.
Рейчъл заговори бързо:
— Лабиринтите във всички катедрали. Символизирали са пътуване. От този свят към отвъдния. Към духовното просветление в центъра. — Тя посочи мъртвото тяло, срязано на две през средата, на височината на огледалните прозорци. — Но за да стигнат центъра, богомолците са пълзели. На ръце и колене.
Грей кимна.
— Под нивото на прозорците тук.
От другата страна на кръга вуйчо й простена; кръв се стичаше между пръстите му. Сейчан седеше до него. Рейчъл знаеше, че не от болка стене вуйчо й. Прочете го в очите му, Той вече се беше досетил за решението на гатанката. Но беше запазил мълчание.
За разлика от него, Рейчъл беше предала бъдещето, бе изложила на риск целия свят.
Очите й намериха Грей. Беше направила избора си. И не съжаляваше.
Дори Раул й повярва.
Махна на Грей да му върне ключа.
— Сам ще го занеса. Но ти ще минеш пръв.
Може и да й беше повярвал, но не напълно все пак. Грей му върна ключа.
— Всъщност — каза Раул и насочи пистолета си към Рейчъл, — понеже идеята е твоя, защо не дойдеш и ти? Като допълнителен стимул за приятелчето ти.
Освободиха ръцете й и тя клекна до Грей. Той й кимна мълчаливо, но посланието му не се нуждаеше от думи.
„Ще се справим“.
Рейчъл не виждаше основания за излишна увереност, но все пак също му кимна.
— Действайте — каза Раул.
Грей тръгна пръв — навлезе пълзешком в лабиринта без колебание, доверил се изцяло на нейната преценка. Раул я задържа, докато Грей не измина първия метър. Стъкленият под остана спокоен.
— Добре, сега ти — нареди Раул.
Рейчъл запълзя след Грей. Усещаше слаба вибрация с дланите си. Повърхността на стъклото беше топла. Пълзеше и чуваше далечно жужене, не механично или от електричество, а по-скоро като гълчавата на огромна тълпа, чута от разстояние. Или пък беше от кръвта, която шумеше в ушите й, изтласквана бързо от тревожното й сърце.
Раул изкрещя на хората си:
— Застреляйте всеки от другите при най-малкото движение! Същото важи и за двамата в лабиринта. Стреляте по мое нареждане.
Значи ако лабиринтът не ги убиеше, щеше да го направи Раул.
Рейчъл продължи напред. С една-единствена надежда.
Грей.
07:49
Ренде сложи ръка върху рамото на експерта по взривовете.
— Готови ли са зарядите?
— Всичките шестнайсет — отговори мъжът. — Трябва само да натиснете бутона три пъти. Гранатите са свързани успоредно с десетминутно закъснение.
„Идеално“.
Ренде се обърна към редицата от шестнайсет мъже. Още палети стояха в коридора, готови да поемат товара си. Също и пет ръчни колички. Първият камион вече чакаше със задницата си до централния вход, вторият пътуваше насам. Време беше да опразнят подземието.