Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
07:32
Генерал Ренде си погледна часовника. Гръмотевица изтрещя зад стените на двореца. Онова, към което се беше стремил толкова дълго, щеше да се осъществи всеки миг. Дори ако не успееха да отворят каквото там тайно подземие се криеше долу, той вече беше огледал набързо пещерата. Само по себе си хранилището беше съкровище, пред което бледнееха всички други.
Щяха да изнесат каквото могат, а другото щяха да унищожат.
Експертът по експлозивите вече залагаше запалителните заряди.
Оставаше само да изчакат камионите.
Три големи камиона. Щяха да циркулират между двореца и един огромен склад в предградията, да оставят там товара си, да им прикачват нови ремаркета и да се връщат за още товар.
Насам и натам — докато може.
Генералът се намръщи. Закъсняваха. Шофьорът на първия камион му се беше обадил преди пет минути. Пътищата били в ужасно състояние и макар слънцето да беше вече изгряло, от поройния дъжд и плътните облаци не се виждало почти нищо.
Но макар да ги забавяше, бурята беше добре дошла, защото прикриваше действията им и свеждаше интереса към тях до минимум. От своя страна, външните постове щяха да елиминират всеки любопитен. А и бяха дадени доста подкупи.
Би трябвало да разполагат с половин ден.
Чу повикване по радиото и натисна бутона за приемане.
— Първи камион — докладва шофьорът. — Изкачвам хълма. Изтрещя гръм.
Започваше се.
07:33
Грей вървеше към ниската колона от магнетит. Над главата му се извиваха двете арки от същия камък. Дори и без да докосва нищо, усещаше спящата тук сила.
— По-бързо! — викна Раул.
Грей пристъпи към пиедестала. Сложи лазера върху колоната, закрепи го и го насочи към прозореца на дванайсетия час. Спря да си поеме дъх. Опитал се беше да предупреди Рейчъл, че трябва да е готова за всичко. Активираха ли това нещо, всички щяха да са в опасност.
— Включи лазера! — викна Раул. — Или започвам да стрелям по коленете на приятелчетата ти.
Грей посегна и натисна копчето.
Тънък лъч червена светлина опря в плочата от златно стъкло.
Грей си помисли за батериите в гробницата на Александър. Минаваше известно време, докато се натрупа какъвто там заряд или електрически капацитет се натрупваше, после започваха фойерверките.
Нямаше намерение да стои тук, когато започнеха.
Обърна се и бързо тръгна назад. Не тичаше, не правеше никакви резки движения — иначе щяха да го застрелят. Върна се на мястото си до стената.
Раул и Алберто стояха до стълбите.
Всички погледи бяха приковани в лъча червена светлина и огледалото.
— Нищо не става — изръмжа Раул.
— Може да минат няколко секунди, докато се генерира достатъчно енергия, за да се активира огледалото — обади се Вигор.
Раул вдигна пистолета си.
— А ако не се активира… Активира се.
Дълбок мелодичен тон прозвуча и нов лазерен лъч се изстреля от дванайсетата плоча към плочата, която обозначаваше петия час. Последва половинсекунден шемет.
Всички мълчаха като онемели.
После нов светлинен лъч изригна, целеше се в плочата на десет часа. Отрази се моментално и заотскача от огледало в огледало.
Грей се взираше в рисунъка пред себе си — огнена звезда на нивото на кръста му. Той и другарите му стояха между върховете на звездата и не смееха да мръднат.
Символизмът беше очевиден.
Витлеемската звезда.
Светлината, водила влъхвите.
Жуженето набра сила. Огънят на звездата също.
Грей обърна глава и примижа.
И тогава го усети — преминаването на някакъв праг. Налягането се ливна отвътре навън и го залепи за стената.
Майснеровото поле — отново.
Звездата се изду в центъра си, сякаш нещо я буташе откъм пода. Стигна до пресечната точка на магнетитните арки горе.
Излив на енергия изпука по арките.
Грей усети как нещо дърпа металните копчета на ризата му.
Магнитният заряд на арките беше нараснал стократно.
Новото поле отблъсна енергията на звездата и я запрати надолу, където тя удари стъкления под със силен металически звън като от огромна камбана.
Централната колона литна нагоре, сякаш изстреляна от сблъсъка на енергии. Удари се в центъра на пресечените арки… и си остана там. Два електромагнита, слепени от полетата си.
Звънтежът започна да утихва и ушите на Грей изпукаха с отслабването на полето. Звездата примигна и угасна — рисунъкът й сякаш се беше отпечатал в зениците му. Той примигна.
Късата колона още висеше, прилепнала към пресечката на двете арки, и сочеше надолу. Грей проследи посоката на каменния пръст.
В средата на пода, там, където беше стояла колоната, сега имаше идеален кръг от масивно злато. Същото като на ключа. В центъра на кръга — „центъра на всичко“ — имаше черен прорез.