Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Ключалката! — възкликна Алберто. Пусна книгата си, отвори чантата и извади златния ключ.
Грей улови суровия поглед на Вигор от другата страна на кръга. Грей им беше дал не само златния ключ, а ключа към света.
Алберто, изглежда, беше стигнал до същия извод и развълнуван стъпи на стъкления под.
Електрически мълнии се изстреляха от повърхността, пронизаха го, вдигнаха го във въздуха и го задържаха увиенал там. Той крещеше и се гърчеше, а пламъците го облизваха. Кожата му почерня; косата и дрехите му се подпалиха. Раул отстъпи ужасен назад, спъна се в първото стъпало и падна по задник.
— Бягай! — викна Грей на Рейчъл.
Това навярно беше единственият им шанс.
Тя обаче не го чуваше, хипнотизирала като всички други.
Писъците на Алберто най-после секнаха. Сякаш разбрала, че плячката й е мъртва, последната мълния захвърли трупа му към брега на стъкления басейн.
Никой не помръдна. Разнесе се воня на печено месо.
Всички бяха приковали погледи в смъртоносния лабиринт.
Минотавърът беше дошъл.
07:35
Генерал Ренде се оттегли назад по стъпалата към кухнята. Един от войниците му го беше повикал долу, когато се беше запалила звездата. Искал бе да види какво ще стане… но от безопасно разстояние.
После светлината беше угаснала.
Разочарован, той се беше обърнал — и в същия миг прозвуча агонизиращ писък.
Писък, от който целият настръхна.
Избяга обратно в кухнята. Един от неговите хора, във френска униформа, бързо се приближи към него.
— Първият камион е пристигнал!
Ренде се отърси от краткотрайната си тревога. Чакаше го работа.
— Свържи се с всички, които не са на пост. Време е да изпразним подземието.
07:36
Рейчъл знаеше, че са в беда. Раул изрева на Грей:
— Знаел си, че ще стане така!
Грей отстъпи една крачка покрай стената.
— Откъде да зная, че префектът ще се опече? Раул вдигна пистолета си.
— Време е за един урок.
Но пистолетът не беше насочен към Грей.
— Не! — простена Рейчъл.
Пистолетът гръмна. От другата страна на кръга вуйчо й се хвана за корема и изпъшка невярващо. Краката му се подгънаха и той се свлече покрай стената.
Сейчан се плъзна като черна котка към него и подпря краката му, преди да са докоснали стъклото.
Но Раул не беше приключил с тях. Обърна пистолета си към Кат. Тя беше само на три метра от него. Пистолетът сочеше към главата й.
— Недей! — каза Грей. — Нямах представа, че ще стане така! Но вече знам къде сгреши Алберто!
Раул се извъртя към него. От цялото му същество се излъчваше гняв. Но не заради смъртта на Алберто, реши Рейчъл, а защото тази внезапна и ужасна смърт го беше изплашила. А той мразеше да го е страх.
— Казвай! — изръмжа Раул. Грей посочи лабиринта.
— Не може просто така да отидеш до ключалката. Трябва да следваш пътеката. — Той махна към извитите линии на лабиринта.
Раул присви очи и огънят в тях поутихна. Страхът му отстъпи пред логиката на предложеното обяснение.
— Звучи логично — каза Раул. Отиде при трупа, наведе се и скърши сгърчените от огъня пръсти, които още стискаха ключа. Измъкна го и изтри овъглената плът, полепнала по него.
Махна на един от хората си да слезе и посочи към центъра на лабиринта.
— Занеси това там. — И му даде златния ключ. Младият войник се дръпна като ужилен. Видял беше какво стана с Алберто.
Раул опря дулото на пистолета си в челото му.
— Или ще умреш веднага. Ти избираш.
Младежът взе ключа.
— Размърдай се — подкани го Раул. — Имаме да спазваме график. — Държеше пистолета си насочен към гърба на войника.
Младежът се приближи към входа на лабиринта, стъпи с върха на единия си ботуш върху стъклото, после отдръпна крак. Нищо не се случи. Малко по-уверен, макар и нащрек, той стъпи върху стъклото с цяло стъпало.
Пак нищо, никакви фойерверки.
Стиснал зъби, войникът стъпи с два крака върху стъкления под.
— Не стъпвай по платинените линии — предупреди го Грей. Войникът кимна и хвърли благодарен поглед към него.
Направи още една крачка.
Без предупреждение острие от ален огън се изстреля от два прозореца. Звездата примигна за част от секундата, после угасна.
Войникът беше застинал на място. После краката му се подгъваха. Падна назад извън лабиринта. Когато се удари в земята, тялото му се раздели на две половини, срязано през кръста от лазера. На пода се изсипа оплетено кълбо от черва.
Раул отскочи назад, очите му хвърляха огън. Пистолетът му се вирна отново.