Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Ще ти кажа — повтори Грей. Раул се поизправи.
Грей се надяваше да го примами по-близо. Но Раул не мръдна от мястото си.
— Не помня да съм задал някакъв въпрос. — И се наведе отново. — Това е само демонстрация. Когато стигнем до фазата на въпроси и отговори, нещата ще загрубеят.
Бормашината зави още по-силно.
Грей не можеше да чака повече. Нямаше да седи и да гледа как този луд осакатява втори човек от екипа му. По-добре да умре в престрелка. Скочи и заби лакът в слабините на войника, който го пазеше. После хвана пушката му, насочи я към Раул и натисна спусъка.
Щрак.
Нищо.
07:22
Рейчъл гледаше безпомощна как един от войниците зад Грей го поваля на земята с приклада на пушката си.
Раул се разсмя и натисна копчето на бормашината по-силно.
— Свалете му ботушите — нареди той и се приближи към Грей, докато наемниците изпълняваха заповедта му. — Да не си мислиш, че не съм прегледал подробно записите от охранителните камери след бягството ти? Когато първите двама, които изпратих в замъка да ви убият, не се обадиха, пратих нов екип да разбере какво се е случило. Заварили в двора само кучетата. После обаче открили как си избягал и ми се обадиха веднага.
Наемниците му смъкнаха ботушите.
— Така че ти оставих малката ти надеждица — продължи Раул. — Винаги е добре да знаеш каква тайна крие врагът ти. Това свежда изненадите до минимум. Предположих, че рано или късно ще се опиташ да се добереш до някое пушкало… но се надявах да си по-издръжлив. И да изчакаш, докато всичко не плувне в кръв. — Раул вдигна бормашината и му обърна гръб. — Така, докъде бяхме стигнали?
Рейчъл гледаше как пак връзват ръцете на Грей зад гърба му. Лицето му беше като празна черупка, безнадеждно. И това я уплаши повече от предстоящите изтезания.
— Остави другите на мира — каза Грей с мъка и се изправи. — Губиш си времето. Знам как да отворим портата. Нараниш ли дори един от хората ми, няма да научиш нищо.
Раул го изгледа.
— Обясни и ще обмисля предложението ти.
Грей плъзна безпомощен поглед по другарите си, после каза:
— Светлина.
Кат изпъшка. Вигор провеси глава.
— Прав е — извика някой отдолу. Беше Алберто, качваше се към тях. — Огледалата на стените са отразяващи и обърнати под ъгъл.
— Нужна е светлината на лазер — продължи Грей, разкриваше всичко. И им преразказа теорията на Вигор.
— Да, да… напълно логично — замърмори Алберто.
— Е, скоро ще разберем — каза Раул. — Ако лъже, ще започнем да режем крайници.
Грей се обърна към Рейчъл и другите.
— Така или иначе щяха да разберат. Вече имат златния ключ.
— Свалете пленниците долу — нареди на хората си Раул. — Никакви рискове. Наредете ги до стената. Останалите — той вдигна поглед към кръга от войници, — не сваляйте очи от тях. Застреляйте всеки, който помръдне.
Свалиха ги на долното ниво и ги наредиха покрай стената. Грей беше само на три стъпки от Рейчъл. Тя копнееше да протегне ръка и да хване неговата, но той изглеждаше потънал в собствените си терзания.
А и самата тя не смееше да помръдне.
Войниците на горното ниво бяха залегнали и ги бяха взели на прицел.
Грей измърмори нещо. Думите му стигнаха само до нейните уши.
— Лабиринтът на Минотавъра.
Тя сбърчи вежди. Без да помръдва, той изкриви поглед към нея, после обратно към пода. Какво се опитваше да й каже?
„Лабиринтът на Минотавъра“.
Това беше едно от имената на лабиринта. Дедаловият лабиринт. Митичният лабиринт, обитаван от чудовищния Минотавър, смъртоносен звяр в смъртоносен лабиринт.
„Смъртоносен“.
Рейчъл си спомни капана в гробницата на Александър. Смъртоносния проход. Технологията беше необходимото, но не и единственото условие, за да се решат тези гатанки. Трябваше да познаваш историята и митологията. Грей се опитваше да я предупреди. Вярно, бяха се досетили за необходимата технология, но още не бяха решили гатанката.
Сега вече знаеше на какво се надява Грей. Беше казал на Раул достатъчно, за да го убие — с малко късмет.
Раул свали лазерния прицел на една пушка и понечи да тръгне към централния пиедестал. После, изглежда, размисли и се обърна към Грей.
— Ти. — Изгледа го подозрително. — Ти го занеси там. Избутаха Грей от стената, далеч от Рейчъл. Развързаха му ръцете. Но само толкова. Оръжия го следяха от всички страни.
Раул бутна лазера в ръката му.
— Нагласи го. Както каза.
Грей погледна Рейчъл, после тръгна по стъкления под по чорапи.
Нямаше избор.
Трябваше да влезе в лабиринта на Минотавъра.