Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Той я удари през устата. Главата й отхвръкна назад и от сцепената й устна потече кръв.
Грей се хвърли напред, но дулата на две пушки го блъснаха обратно до стената.
Раул се наведе към нея.
— Обичам да ми е интересно в кревата. — Повлече я напред. — Този път няма да те изпусна от очи и за миг.
— Хайде да вземем онова, за което дойдохме — каза Ренде. По нищо не личеше насилието да го е смутило. — После ще започнем да товарим, преди бурята да е спряла. Камионите ще пристигнат след петнайсетина минути.
Сега вече Грей разбираше защо са се дегизирали. Униформите щяха да им осигурят време, през което да измъкнат част от съкровището. От погледа му не убягна сандъкът със сребристи запалителни гранати, който бяха внесли в стаята, докато ги връзваха. Всичко, което Дворът не успееше да изнесе, щеше да бъде унищожено.
Алберто се приближи до Раул.
— Донесете брадвите, електрическите бормашини и киселината — каза Раул и махна на хората си да действат.
Грей знаеше, че изброените инструменти няма да бъдат използвани за строителство.
Те бяха инструментите на един извратен до мозъка на костите си садист.
Подкараха ги към тунела под дулата на оръжията, на разстояние един от друг. След като се спуснаха долу, дори и наемниците, самодоволни и свикнали с всичко мъже, зяпнаха удивено.
Раул огледа огромното помещение и каза само:
— Ще ни трябват още камиони. Алберто беше като зашеметен.
— Удивително… просто удивително. А според „Аркадиума“ това са само песъчинки, оставени на прага към още по-велико съкровище.
Вигор го изгледа смаяно.
— Имаш завещанието на Жак дьо Моле?
Алберто притисна книгата, която носеше, до гърдите си.
— Копие от седемнайсети век. Последното известно. Грей погледна въпросително Вигор.
— Жак дьо Моле е бил последният Велик майстор на рицарите тамплиери, изтезаван от инквизицията заради отказа си да разкрие къде е скрито съкровището на ордена. Изгорили го на клада. Но винаги е имало слухове за тамплиерски документ — последната воля на Моле, преди да го заловят.
— Така нареченият „Аркадиум“ — каза Алберто. — Който от столетия е притежание на Драконовия двор, В него се намеква за съкровище. Различно от златото и скъпоценностите на тамплиерите. По-велико съкровище. Което ще сложи в ръката на откривателя си ключовете към целия свят.
— Изгубената тайна на влъхвите — каза Вигор.
— И тя е тук — каза Алберто с грейнали очи. Заслизаха надолу към стъкления под.
При най-долното ниво войниците се разпръснаха и заеха позиции по цялата окръжност. Блъснаха Грей и другите да коленичат. Алберто слезе сам при стъкления под, наведе се да огледа лабиринта и измърмори:
— Последната гатанка.
Раул застана до Рейчъл близо до стълбището. Обърна се към коленичилите пленници и каза:
— Мисля да започнем с жените. С коя обаче?
Дръпна Рейчъл за косата, изви главата й и я целуна силно в устата. Тя се загърчи, давеше се, но с вързани ръце не можеше да направи нищо.
Грей побесня. Притисна върха на ботуша си в камъка и скритото острие изскочи от тока — същото, с чиято помощ се беше освободил от килията в замъка. Скри ножа зад вързаните си китки и бързо сряза връзките на ръцете си. Овладя се обаче и с нищо не показа, че е свободен.
Раул най-сетне пусна Рейчъл. Долната му устна кървеше, Рейчъл го беше ухапала, но той само се ухили доволно. Бутна я силно в гърдите и тя падна назад.
— Долу — каза Раул с разперена напред длан, сякаш говореше на куче.
Дуло до слепоочието на Рейчъл придаде допълнителна тежест на нареждането му.
Раул се обърна към другите пленници.
— С нея ще се позабавлявам по-късно. Така че ще ни трябва друга жена за начало. — Тръгна към Сейчан, огледа я, после поклати глава. — На теб сигурно ще ти е приятно всъщност.
После се обърна към Кат и даде знак на двамата пазачи край нея да я извлекат пред другите. След което се наведе и взе две неща от инструментариума си — брадва и бормашина. Огледа ги, после остави брадвата.
— Това вече го правих.
Вдигна бормашината и натисна копчето. Писъкът на моторчето отекна в просторната пещера с обещание за болка.
— Ще започнем с едното око — каза Раул.
Един от войниците изви назад главата на Кат. Тя се задърпа, но другият я изрита в корема и й изкара въздуха. Грей видя сълза да се търкулва от едното й око. Не беше уплашена. Беше разгневена.
Раул приближи бормашината към лицето й.
— Недей! — извика Грей. — Ще ти кажа каквото знаем.
— Не — викна и Кат и си спечели удар в лицето.
Грей знаеше какво се крие зад това нейно „не“. Ако Драконовият двор се добереше до скритата тук сила, до „ключовете към света“, това би означавало Армагедон. Собственият им живот, кръвта им, беше без значение.