Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Казаното от Грей ехтеше в главата й. „Ключът е фалшив“.
И лабиринтът реагираше съответно.
Дълбок звук прозвънтя някъде под краката им, зловещ и вещаещ катастрофа.
Налягането отново се повиши, рязко, непоносимо.
Генерираше се ново Майснерово поле и изкривяваше възприятията.
Целият комплекс над тях сякаш вибрираше като жичката на електрическа крушка, преди да изгори.
Реалността се изкриви.
На метър от тях Раул се изправи над вкарания в ключалката ключ и се огледа объркано. Но изглежда, и той го беше усетил. Потискащото усещане за погрешност, което хвърляше сетивата в паника.
Рейчъл се беше вкопчила в Грей като удавник за сламка.
Раул се завъртя към тях и вдигна пистолета. Твърде късно беше осъзнал истината.
— Дал си ни друг ключ, по дяволите. Грей го погледна право в очите.
— И ти губиш.
Раул се прицели.
Навсякъде около тях огнената звезда изгря отново, изстрелваше се с трясък от всички прозорци едновременно. Раул се наведе от страх да не бъде разполовен.
Над тях, каменният пиедестал се отскубна от магнитната прегръдка на арките. И полетя към пода. Раул твърде късно вдигна очи. Камъкът го удари с ръба си в рамото и го повали на пода.
При сблъсъка с колоната стъклото се пропука под тях като лед и пукнатините се плъзнаха във всички посоки. И от тях бликна ослепително сияние.
Грей и Рейчъл стояха прави.
— Дръж се здраво — прошепна Грей.
Рейчъл също го усети. Растящата вибрация на незнайна сила — под тях, около тях, през тях. Трябваше да е по-близо до него. Той откликна на тялото й, обърна я с лице към себе си, ръцете му я притиснаха болезнено към гърдите му, плътно, почти смазвайки я. Тя се сгуши да обере последните пролуки помежду им, докато не усети сърцето му през собствените си ребра.
Нещо се надигаше мълниеносно под тях.
Мехур от черна енергия. И щеше да удари всеки момент.
Тя затвори очи и светът избухна в светлина.
Повален на пода, Раул се бореше с агонизиращата болка в рамото си. Смазаните кости се търкаха една в друга. Той се мъчеше да избяга, изпаднал в паника.
А после една свръхнова избухна под и през него, толкова ярка, че проникна в тила му. Заля мозъка му. Той се мъчеше да я спре, защото разбираше, че тя ще е краят му.
Чувстваше се изнасилен, разрязан на маса за дисекция, всяка мисъл, всяко действие, всяко желание — оголени.
Не…
Не можеше да я прогони. Тя беше по-голяма от него, повече от него, неустоима. Цялото му същество потече заедно с нея като сияйна бяла нишка. Опъната до скъсване, агонизираща, но и без място за гняв, самоомраза, срам, ненавист или обвинения. Само и единствено чистота. Недокосната и неомърсена есенция. Такъв, какъвто е можел да бъде, за каквото е бил роден.
Не…
Не искаше да вижда това. Но не можеше да извърне поглед. Времето се разтегли към безкрайността. Беше в капан, гореше в очистващ огън, много по-болезнен от най-страшния ад.
Изправи се лице в лице със себе си, с живота си, с потенциала си, с падението си, с очищението…
Видя истината… и тя го изгори.
Стига, стига вече…
Но най-лошото тепърва предстоеше.
Сейчан притискаше стареца към гърдите си. И двамата бяха навели глави пред ослепителната светлинна експлозия, но Сейчан успяваше да зърне по нещо с периферното си зрение.
Огнената звезда се изстреля нагоре върху фонтан от светлина, издигна се от центъра на лабиринта, завъртя се около оста си, все по-бързо и по-бързо, и се устреми към тъмната катедрала горе. Други стъклени огледала, вградени в огромната библиотека, уловиха сиянието й и го отразиха стократно усилено, захранваха бушуващия вихър. Верижна реакция обхвана целия комплекс. Само за миг двуизмерната звезда се разгъна в гигантска триизмерна сфера от лазерна светлина, въртяща се в и около подземната катедрала.
Енергийни залпове се отделяха с пукот от сферата и помитаха нивата.
Писъци отекнаха от всички посоки.
Над главата й един войник скочи от горното ниво в опит да стигне до пода долу. Но там не го чакаше убежище. Мълнии го удариха още преди да е докоснал земята и само обгорените му кости се сринаха върху пода на лабиринта.
Но всичко това бледнееше пред странната трансформация на самата катедрала. Погледът я възприемаше като нещо плоско, без никакво усещане за дълбочина. После дори и този образ затрепери, сякаш увисналата над Сейчан гигантска конструкция беше само отражение във водна повърхност, мираж без реална плътност.
Сейчан затвори очи, защото видяното я ужасяваше до мозъка на костите.
Грей притискаше Рейчъл. Светът беше чиста светлина. Долавяше хаоса отвъд, но тук и сега бяха само те двамата. Еднообразното жужене отново се надигна около тях, излъчваше се от самата светлина, праг, който той не би могъл да пресече, нито да проумее.