Лунните градини

— Може би — каза К’рул до него.

Сепнат, Круппе се обърна и вдигна вежди.

— Круппе мислеше, че отдавна си си отишъл, Древни. Все едно, той ти е благодарен за компанията.

Скритият под гуглата си бог кимна.

— С детето Татърсейл всичко е наред. Ривите я пазят и тя расте бързо, както се полага за соултейкън. Сега я е приютил един могъщ боен главатар.

— Хубаво — каза с усмивка Круппе. Шумовете в далечината отново привлякоха вниманието му. Той се вторачи в тъмното, но не видя нищо.

— Кажи ми, Круппе — заговори К’рул, — какво чуваш?

— Като да минава някой голям фургон, или нещо такова — отвърна той намръщен. — Чувам колелетата му, чувам и вериги, и стонове на роби.

— Името му е Драгнипур — каза К’рул. — И е меч.

Круппе се намръщи още повече.

— Как може един фургон и няколко синджира роби да бъдат меч?

— Изкован в мрак, той е оковал души на света, съществували преди идването на светлината. Круппе, владетелят му сега е сред вас.

В ума на Круппе се появи Драконовата колода. И той видя един получовек-полудракон — Рицаря на Върховен дом Мрак, известен също като Сина на Тъмата. Мъжът държеше високо над главата си черен меч, от който като струи дим се виеха синджири.

— Рицарят е в Даруджистан? — попита той уплашено.

— В Даруджистан — отвърна К’рул. — Около Даруджистан. Над Даруджистан. Присъствието му е магнит за силата и превелика е опасността. — Древният бог се обърна към Круппе. — Той е в съюз с майстор Барук и с Кабала Т’орруд — тайните управители на Даруджистан са намерили двояк съюзник. Тази нощ Драгнипур вкуси душата на демон, Круппе, във вашия град. Той никога не остава жаден задълго и преди да се е спрял, ще изпие още кръв.