Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Все пак нямаше да позволи никаква двойственост да застраши мисията й. В нея тя беше ръката на Ласийн и тази ръка се насочваше не от волята на самата Лорн, а от императрицата. Дужек и Тайсхрен добре се бяха постарали да й припомнят тази истина. По този начин тя не играеше никаква роля в случващото се — не и като жената с името Лорн. Как можеше изобщо да е отговорна за нещо?
— През времето, което прекарах сред човешки същества — каза Туул, — се научих да забелязвам издаването на чувства в движенията на тялото и в израженията на лицето. Адюнкта, от два дни сте намръщена. Това важно ли е?
— Не — сопна се тя. — Не е. — Прочистването на мислите от личните чувства никога не й се беше струвало толкова трудно, колкото сега — дали това не беше някакъв остатъчен ефект от намесата на Опонн? Навярно Туул щеше да може да я отърве от него. — Туул — заговори тя, — важното, както ти се изрази, е, че все още не зная достатъчно за това, което правим. Търсим един изправен камък, белега на гробницата. Е, ако приемем, че може да бъде намерен, защо тогава не е бил намерен толкова дълго? Защо за толкова хиляди години този камък не е бил открит?
— Изправения камък ще го намерим — отвърна спокойно Туул. — Той наистина маркира могилата, но могилата не е там.
Адюнктата се навъси. „Пак гатанки.“
— Обясни ми.
Имасецът помълча около минута, след което заговори.
— Аз съм роден от древен Лабиринт, адюнкта, известен с името Телланн. Той е нещо повече от извор на магия. Той също така е време.
— Да не би да намекваш, че гробницата съществува в друго време? Така ли смяташ да стигнеш до нея — като използваш Лабиринта Телланн?
— Не, паралелно време, различно от това, което ни е познато, не съществува. Онова време е свършило, минало е. По-скоро става въпрос за миризма. Адюнкта, може ли да продължа?
Устните на Лорн се стегнаха в тънка черта.
— Джагътите, които погребаха Тирана, бяха родени в друг Древен Лабиринт. Но терминът „Древен“ е съотносим само към съществувалите в онзи век Лабиринти. Джагътският Омтоуз Феллак не е Древен в сравнение с Телланн. Те са едни и същи, с една и съща миризма. Дотук ясен ли съм, адюнкта?
„Нравоучителен кучи син“, каза си тя.
— Ясен си, Туул.
Имасецът кимна и костите му изхрущяха.
— Гробницата не е била открита досега точно защото представлява Омтоуз Феллак. Намира се в Лабиринт, който вече е изгубен за света. Да, аз съм Телланн. Моят Лабиринт докосва Омтоуз Феллак. Мога да стигна до него, адюнкта. Всеки Т’лан Имасс би могъл. Но аз бях избран, защото не принадлежа към никой клан. Сам съм във всяко отношение.
— Защо това трябва да е важно? — попита Лорн и усети, че стомахът й се свива.
Туул я погледна.
— Адюнкта. Това, което се стремим да постигнем, е освобождаването на един Джагътски тиран. Такова същество, ако се измъкне от властта ни или се противопостави на предписанията ни, е в състояние да унищожи този континент. Може да пороби всяко живо същество на него и ще го направи, ако му се позволи. Ако вместо мен Логрос беше избрал някой Хвърляч на кости; и ако тиранът беше освободен, то Хвърлячът на кости щеше да бъде поробен. Един Джагътски тиран сам по себе си е опасен. Един Джагътски тиран с Хвърляч на кости от Имасс на своя страна е неудържим. Те биха могли да предизвикат боговете и да избият повечето от тях. Освен това аз съм без клан и по този начин моето поробване — ако изобщо ме сполети — не би поробило кръвните ми близки.
Лорн се взря в имасеца. Какво си мислеха императрицата и Тайсхрен? Как бе възможно да се надяват, че ще удържат такова нещо?
— Искаш да кажеш, Туул, че си пожертван?
— Да, адюнкта.
„Както и самата аз“, осъзна тя.
— Какво ще спре тирана? Как ще го удържим?
— Няма да го удържаме, адюнкта. Точно това е рискът, който поемаме.
— И какво означава това?
Туул сви рамене — ясно доловимо трополене на кокали под гнилите кожи.
— Господарят на Лунния къс, адюнкта. Няма да му остане друг избор, освен да се намеси.
— Той способен ли е да спре тирана?
— Да, адюнкта. Способен е, макар че това ще му струва скъпо, ще го отслаби. Нещо повече, той е способен да наложи единственото наказание, от което Джагътският тиран се бои. — Туул се вгледа в Лорн и очните му кухини за миг проблеснаха. — Поробване, адюнкта.