Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 227
Перейти на страницу:

— Бъди добре дошъл, стаята е чудесна. Лорд Лестър прояви голяма любезност и ни настани по царски. Дори тази негова любезност да е принудителна, тя е поне безмерна. Съветвам те да разкажеш за затруднението си на камерхера на графа и всичко ще бъде уредено начаса.

— Не, не си струва, щом ти можеш да ме приемеш. Аз няма да ти досаждам. Дойде ли някой друг заедно с вас?

— Да — отговори Блънт, — Варни и цяла тълпа приближени на Лестър, както и двайсетина джентълмени от свитата на нашия благороден Съсекс. Изглежда, всички ще трябва да посрещнем кралицата при Галерията и да присъстваме на разните там дивотии. После ще останем при кралицата в парадната зала, докато онези, които сега придружават нейно величество, се измият и сменят пътните си костюми. Бог да ми е на помощ, ако нейно величество ме заприказва, защото сигурно няма да знам какво да й отговоря!

— А какво ги забави толкова много в Уорик? — попита Тресилиан, който не желаеше разговорът отново да се насочи към неговите лични работи.

— Такава поредица от глупости — отвърна Блънт, — каквито не сме виждали дори на Вартоломеевия панаир143 — поздравителни речи, комедианти, кучета и мечки, преоблечени като маймуни хора, и жени — като кукли. Чудя се как кралицата издържа всичко това. Отвсякъде се сипеха възхвали от рода на „омайната светлина на нейния благ образ“ или още по-големи глупости. Какво да се прави, суетата превръща и най-мъдрите в глупци! Време е обаче да вървим към Галерията. Не разбирам само как ти, Тресилиан, ще се явиш там с пътен костюм и ботуши!

— Ще се скрия зад теб, Блънт — отговори Тресилиан, който забеляза, че необичайната премяна бе завладяла изцяло съзнанието на неговия приятел. — Твоят внушителен ръст и пищно облекло ще скрият моите недостатъци.

— Така да бъде, Едмънд — рече Блънт. — Откровено казано, аз се радвам, че дрехите ми ти харесват въпреки шегите на нашия мистър Остроумни. Щом човек върши някаква глупост, нека поне я върши красиво.

С тия думи Блънт накриви шапката си и уверено закрачи напред, сякаш вървеше начело на своя отряд копиеносци, а в същото време поглеждаше нежно алените си чорапи и грамадните жълти рози, които цъфтяха върху обувките му. Тресилиан го последва, потънал в тъжните си мисли, и едва обръщаше внимание на Роли, който изразяваше присмеха си над глупавата суета на своя почтен приятел, като шепнеше по негов, адрес шеги в ухото на Тресилиан.

Те минаха по дългия мост и заеха местата си сред останалите знатни джентълмени пред външната порта на Галерията. Там имаше не повече от четиридесет души, избрани от средите на висшата аристокрация и на рицарството, които бяха наредени в два реда от двете страни на вратата като почетен караул. Зад тях се издигаше плътна стена от пики и алебарди, образувана от васалите на Лестър, които бяха облечени в ливреи с неговия герб. Джентълмените бяха въоръжени само с шпаги и кинжали и бяха облечени с цялото великолепие, което е способно да измисли човешкото въображение. И понеже модата от ония години даваше възможност това великолепие да се разгърне с цялата си пищност, наоколо се виждаше само кадифе, златен и сребърен брокат, ленти, пера, скъпоценни камъни и златни вериги.

Въпреки цялата си мъка Тресилиан не можеше да не почувствува, че със своя пътен костюм — колкото и хубав да беше — той е една твърде неподходяща фигура сред този апогей на тщеславието. Той не можеше и да не забележи, че скромната му дреха предизвиква учудване сред неговите приятели и презрение сред приближените на Лестър.

Не можем да премълчим това обстоятелство, въпреки че то противоречи на сериозния характер на Тресилиан. Истина е обаче, че грижата за собствената външност е една разновидност на самолюбието, а то не е чуждо дори и на най-умните хора. То така инстинктивно се впива в съзнанието на човека, че не само войникът, тръгнал в гибелно сражение, но дори и осъденият на смърт престъпник се старае да се пооправи и да изглежда по-добре. Но нека не се отклоняваме.

Лятната привечер бе настъпила (9 юли 1575), слънцето неотдавна бе залязло и всички очакваха с нетърпение предстоящото пристигане на кралицата. В продължение на дългите часове тълпата не само че не се бе разпръснала, а, напротив — броят на хората продължаваше да расте. На много места край пътя раздаваха щедро на очакващия народ всевъзможни закуски и печено месо, отваряха бъчви с бира и поддържаха по този начин у него верността и любовта към кралицата и към нейния фаворит, защото тези чувства сигурно биха се попритъпили, ако очакването бе придружено с пост. Тълпата убиваше времето с най-различни развлечения и вдигаше невъобразим шум — дочуваха се весели възгласи, смях, писък, кавги, хората грубо се шегуваха едни с други и всичко това се сливаше в един характерен за такива случаи силен и многогласен хор. Глъчката се носеше над задръстените с народ пътища и поляни, но беше най-силна при входната врата на ловния парк, където се беше струпало най-голямо множество. Неочаквано към небето полетя ракета и в същия миг откъм замъка екна звънът на голямата камбана, който се разнесе надалеч.

вернуться

143

Панаир, който се е устройвал в Лондон всяка година в деня на свети Вартоломей.

1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)