Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 164 165 166 167 168 169 170 171 172 ... 227
Перейти на страницу:

Настъпи мъртва тишина, сетне тя бе заменена с глухия шум на очакването, с общия глас на хиляди хора — без да се чува нито един отделен глас, — с шепота на неизброимата тълпа.

— Сега вече сигурно идват — каза Роли. — Колко е величествен този шум, Тресилиан. Ние го слушаме така, както моряците след дълго плаване слушат шума на прибоя, който се разбива в далечния и непознат бряг.

— Тълпа! — обади се презрително Блънт. — Шумът, който тя вдига, ми прилича повече на мученето на моите крави из пасбищата на Уитънс Уестлоу.

— Струва ми се, че самият гой не би имал нищо против да си попасе — прошепна Роли на Тресилиан. — Способен е да мисли само за тлъсти волове и богати пасбища. Не се е отдалечил много от своите бикове и става малко по-възвишен само тогава, когато му се наложи да удря и да пробожда.

— Тъкмо това ще го накараш да стори, ако не обуздаеш остроумието си — каза Тресилиан.

— Ами, хич не се страхувам — отвърна Роли. — И ти, Тресилиан, си се превърнал в някакъв бухал, който лети само нощем: смени песните си със зловещо грачене и веселата компания — с усамотение.

— А себе си, Роли, към каква порода животни причисляваш, след като ни съдиш така строго? — попита Тресилиан.

— Кой, аз ли? Аз съм орел, който хич и не мисли за скучната земя, щом има възможност да кръжи в небето и да гледа слънцето.

— Умееш да се хвалиш, няма що! — възкликна Блънт. — И все пак, драги мистър Орел, пази се от клетката, пази се и от ловеца! Много птици са летели така високо, а после съм виждал как ги пълнят със слама и ги окачват на оградата, за да плашат ястребите. Но чуйте! Каква гробна тишина настъпи изведнъж!

— Шествието е спряло пред вратата на ловния парк — рече Роли — и една сибила сега предсказва на кралицата съдбата й. Прочетох стиховете — в тях няма никакъв аромат и на нейно величество навярно й е дошло до гуша от подобни поетични комплименти. По време на речта на съдията във Форд Мил, когато той говореше за привилегиите на Уорик, тя ми прошепна на ухото: „Pertaesa barbarae loquelae.“144

— Кралицата му прошепнала на ухото! — промърмори на себе си Блънт. — Боже мой, докъде стигна този свят!

По-нататъшните му разсъждения бяха прекъснати от приветствения вик на тълпата, който беше толкова гръмогласен, че ехото му се разнесе на много мили наоколо. Стражите, разположени край целия път, по който трябваше да мине кралицата, се присъединиха към всеобщите радостни възгласи, които се разпространяваха като горски пожар, достигнаха до замъка и известиха на всички, че кралица Елизабет е влязла в парка на Кенилуърт. Веднага гръмнаха оркестри, а от зъбчатите стени проехтяха топовни и пушечни залпове. Но и биенето на барабаните, и звуците на тръбите, и дори топовните изстрели се стопиха в оглушителните и неспирни поздравления на тълпата.

Когато шумът започна да стихва, при входа на парка се появи сноп светлина, започна да се разширява и да се засилва с приближаването си и тръгна по красивата широка алея, водеща към Галерията, където, както вече казахме, бе построена в два реда свитата на граф Лестър. Изведнъж по редиците се разнесе: „Кралицата! Кралицата! Пазете тишина и стойте мирно!“

Кавалкадата се зададе, осветена от двеста огромни восъчни факли, които двеста конника държаха в ръце. Всичко наоколо грееше, сякаш бе ден. Особено ярко бе осветена главната група, в чийто център бе самата кралица, облечена великолепно и обсипана със скъпоценни камъни. Тя яздеше млечнобял кон и го управляваше е изключително достойнство и грация Цялата й величественост и благородната й осанка издаваха наследницата на сто крале.

Придворните дами, които яздеха редом с нейно величество, се бяха погрижили тоалетите им да не бъдат по-пищни, отколкото изискваше рангът им и случаят, така че никое друго светило не можеше да затъмни с блясъка си величието на кралската особа. И все пак очарованието на тези дами и обстоятелството, че дори и при ограниченията, наложени от разума, тоалетите им си оставаха от разкошни по-разкошни, говореха, че те са цветът на едно кралство, прочуто с блясъка и красотата си. Свободни от ограниченията, тегнещи върху жените, мъжете бяха облечени с пищност, която не се поддаваше на описание.

вернуться

144

Дотегна ми да слушам груб език (лат.).

1 ... 164 165 166 167 168 169 170 171 172 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)