Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 227
Перейти на страницу:

Напълно естествено бе за Уейланд да разсъждава така, след като разбра, че се е забъркал много по-надълбоко, отколкото бе предполагал, в цяла поредица от тайнствени и неразбираеми истории, участниците в които едва ли знаеха точно какви са техните роли. И все пак трябва да бъдем справедливи, защото освен страха за собствената съдба у него заговори и чувството на съжаление към изоставената жена.

„Пет пари не давам за мистър Тресилиан — мислеше той. — Аз направих много повече от това, за което се бяхме условили, и му доведох неговата дама, нека сега сам се грижи за нея. Страхувам се обаче, че сред този хаос от бурни и размирни настроения нещастната жена е изложена на много голяма опасност. Ще ида при нея в стаята й и ще й разкажа каква съдба е постигнала писмото й, за да може да напише друго, ако иска. Пратеник все ще се намери, струва ми се — тук е пълно със слуги, които биха могли да отнесат писмото на своя господар. Ще й кажа също, че напускам замъка и я предоставям на бога, на нейния разум и на грижите на мистър Тресилиан. Възможно е да си спомни за пръстена, който ми предлагаше — аз наистина си го заслужих. Всъщност тя е едно много добро същество, така че пръстенът никак не ми е притрябвал! Не ми трябват печалби от тази история. Ако на този свят пострадам за добротата си, може би на другия това ще ми се плати. И тъй: първо при дамата, а после — на път!“

С безшумната стъпка и бдителния поглед на котка, която крадешком се приближава към жертвата си, Уейланд тръгна към стаята на графинята, като се промъкваше плахо покрай стените и зорко оглеждаше всичко наоколо, стараейки се той самият да остане незабелязан. Така премина през външния и вътрешния двор и стигна до големия сводест коридор, който свързваше кухните с парадната зала и откъдето започваше тясната извита стълба, водеща към стаите на кулата Мървин.

Ковачът вече се канеше да се поздрави мислено за това, че е успял да избегне всякакви опасности по пътя, и тръгна нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж, когато забеляза, че през широко разтворената врата на една от стаите върху срещуположната стена на стълбището се мярна нечия сянка. Уейланд предпазливо се дръпна назад, слезе отново в двора, повъртя се из него около четвърт час, който му се стори поне четири пъти по-дълъг от обикновено, и пак се върна в кулата с надеждата, че оня, който се е спотайвал там, вече си е отишъл. Той тихичко се изкачи до подозрителното място — сянката на стената я нямаше. Изкачи още няколко стъпала, вратата все още си стоеше полуотворена, и тъкмо се двоумеше дали да продължи по-нататък, или да се върне, когато вратата изведнъж се разтвори широко (и върху него се нахвърли Майкъл Ламборн.

— Кой, по дяволите, си ти? И какво търсиш в тази част на замъка? Влизай веднага в тази стая, за да ти окача примката на шията!

— Не съм куче, за да се подчинявам на всяка свирка — отвърна Уейланд, но разтрепераният му глас явно противоречеше на привидното му хладнокръвие.

— Аха, така ли ще ми отговаряш? Ей, Лорънс Стейпълс, ела тук!

На прага се появи огромен и мрачен мъжага, висок повече от шест фута, и Ламборн продължи:

— Щом ти харесва тази кула, приятелче, можеш да се запознаеш и с подземието й. То лежи на около дванайсет фута по-ниско от дъното на езерото и в него живеят весели жаби, змии и разни други гадини от този вид, тъй че ще имаш удоволствието да попаднеш в чудесна компания. Още веднъж те питам с добро: кой си ти и какво търсиш тук?

„Ако вратата на тъмницата се хлопне подире ми, с мен е свършено“ — помисли си Уейланд и отвърна смирено:

— Аз съм същият фокусник, когото ваша милост срещна вчера в долината Уедърли.

— А какви фокуси разиграваш в тази кула? — попита Ламборн. — Вашата банда е настанена в клинтънските сгради.

— Дойдох да видя сестра си — отвърна Уейланд. — Тя е горе, в стаята на мистър Тресилиан.

— Тъй ли? — каза Ламборн, усмихвайки се. — Ето каква била работата! Заклевам се в честта си, че този мистър Тресилиан се държи тук като у дома си и богато обзавежда стаята си с всички необходими удобства. Тази чудесна история за благочестивия мистър Тресилиан ще се хареса някому не по-малко, отколкото на мен кесията със злато. Слушай, приятелче — продължи той, като се обърна пак към Уейланд, — няма да успееш да подскажеш на твоята писана, че е време да се измъква оттук, защото ние искаме да я хванем в дупката. Измитай се веднага заедно с жалката си овча муцуна, ако не искаш да те изхвърля през прозореца и да гледам с какви фокуси ще спасяваш костите си.

— Надявам се, ваша милост, че няма да бъдете толкова жесток — каза с молба в гласа си Уейланд. — Бедняците също трябва да живеят. Вярвам, че ще ми позволите да поговоря със сестра си!

1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)