Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Първата пещера беше с нисък тесен вход. Кристин извади фенерчето от своята раница и влезе в тази дупка в земята. Беше принудена да пълзи на ръце и колена, а в някои места проходът беше достатъчно тесен, за да изисква ловко промъкване. След десет или дванадесет фута тунелът се разшири до помещение със страна около петнадесет фута и нисък таван, колкото едва да може да се изправи. То беше достатъчно голямо, за да ги приюти, но далеч не беше идеално. Други проходи водеха навън от помещението и по-дълбоко в склона, но никой от тях не беше с достатъчно големи размери, за да може да мине през него. Тя отново излезе на вятъра и снега.
И втората пещера не беше подходяща, но третата беше толкова близка до идеалната, колкото тя очакваше да намери. — Първият проход беше достатъчно висок, така че Кристин не беше нужно да пълзи, за да влезе и достатъчно широк, за да не трябва да се промъква. При отвора имаше малка пряспа, но тя мина през нея без затруднение. След пет фута навътре в склона, проходът завиваше рязко надясно и след още шест фута точно толкова рязко обратно наляво. Това бе една двойна преграда, която спираше вятъра. Първата зала беше около двадесет фута широка, тридесет или тридесет и пет фута дълга и дванадесет до петнадесет фута висока в близкия край. Тя имаше гладък под и стени, които бяха изронени и нащърбени на някои места и гладки като водна повърхност на други.
Надясно от нея се разкриваше друга зала. Тя беше по-малка и с по-нисък таван. Там имаше няколко сталактита и сталагмита, които изглеждаха като образувани от стопен сив восък, а на няколко места в помещението те се срещаха по средата, за да образуват силно вталени стълбове. Кристин освети с фенерчето наоколо, видя един проход в далечния край на второто помещение и допусна, че води към трета кухина, но това беше всичко, което й бе необходимо да знае.
Първото помещение имаше всичко, каквото искаха. Към задната част таванът се спускаше, а подът се издигаше. В последните пет фута издигането беше рязко и образуваше перваз с дълбочина пет фута и широчина двадесет фута, само на четири фута от тавана. Изследвайки с фенерчето тази повдигната ниша, Кристин откри отвор с диаметър два фута в скалата над нишата, който отиваше нагоре в тъмнината и тя установи, че е намерила едно огромно естествено огнище със свой собствен димоход. Отворът сигурно водеше към някоя друга пещера по-високо в склона на възвишението и през тази зала или през някоя друга отвъд нея към повърхността. Пушекът щеше да се издига по пътя на естествената тяга и накрая щеше да излиза в атмосферата.
Важно беше да имат огън. Те не бяха донесли със себе си своите спали чували, защото такива обемни вещи щяха да ги забавят и защото очакваха да достигнат езерото преди падането на нощта, в който случай те нямаше да имат нужда от тях. Снежната буря и раната в рамото на Чарли бяха променили коренно плановете им и сега, без спални чували да ги предпазват от нощния студ и да им помогнат да запазят своята телесна топлина, един огън беше от важно значение.
Кристин не се безпокоеше, че пушекът ще издаде тяхното местоположение. Гората щеше да го скрие. А след като се издигнеше над върховете на дърветата, той щеше да се загуби в бялата вихрушка на бурята. Освен това, почти сигурно беше, че фанатиците на Спайви щяха да ги търсят на югозапад, към края на долината, който водеше към цивилизацията.
Залата се славеше и с една друга отличителна черта, която първоначално се добавяше към нейната привлекателност. Една от стените беше декорирана с рисунка, висока седем фута — един индиански тотем на мечка, може би гризли. Тя беше гравирана в скалата с някакъв вид корозивна жълта боя. Рисунката беше или груба, или високо стилизирана, но Кристин не знаеше достатъчно за индианските тотеми, за да направи прецизно разликата. Знаеше само, че рисунки като тази са били обикновено предназначени да носят щастие на обитателите на пещерата. Образът на мечката, по общо мнение, включваше един реален дух, който щеше да осигури защита. Отначало, това изглеждаше като едно добро нещо. Тя, Чарли и Джоуи се нуждаеха от всяка защита, която биха могли да получат. Но, когато Кристин спря за малко, за да изследва серно-жълтата мечка, тя получи усещането, че в нея има нещо заплашително. Това, разбира се беше смешно и показваше нестабилното състояние на нейното съзнание, защото мечката не беше нищо друго, освен една рисунка върху камък. Въпреки всичко, при преоценката, тя реши, че би предпочела на мястото на тотема още една мръсносива стена.