Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Номерът е да седиш тихо, лицето ти да не изразява никакви чувства, да не я гледаш в очите. Вторачвам се върху малката бенка отляво на брадичката й. От нея растат косми, които тя скубе. Непрекъснато се опитва да срещне погледа ми и аз знам, че е в капана; рано или късно ще спре. Прави го.
— Майко, ти си права!
Как ви се струва това като начало?
— Ти не можеш да живееш повече тук с татко. Няма смисъл да се развеждате; женени сте от толкова години и освен това един развод е против религията ви.
Нека се чуди над казаното. Почти толкова лукаво е, колкото лекцията ми в болницата за отчаянието.
— Мамо, защо не отидеш някъде на почивка? Не отивай далече от болницата, но си дай почивка. Защо да не отидеш до горещите минерални извори или не си вземеш стая в Санта Моника с хубав изглед към океана. Можеш да се разхождаш и да си починеш добре, почивка от семейния живот.
Подхвърлям последното в подкрепа на нейното виждане за света, основано на „сапунените опери“. Изчаквам реакцията й.
— Ти си полудял, Джаки! Ако го направя, той ще ме убие!
— Е, хайде сега, мамо! Нали ще бъда тук с него. Знам, че ще се безпокои за теб, но това ще му е от полза. Ще има време да се успокои. Докато се върнеш, той ще бъде нов човек.
Не трябваше да казвам това. Тя не иска нов човек, иска си стария; рискувам и оставям нещата така. Вече знам, че няма да замине.
— Джаки, ти се опитваш да разбиеш семейството на родителите си! Личи си, че твърде дълго си живял в Париж. Няма да напусна баща ти за нищо на света!
— Добре, тогава поне си почини малко при Джоан. Непрекъснато повтаряш, че се страхуваш от татко, че той искал да те убие, така че постой при нея, а аз ще остана тук с него.
Хванах я. Знае, че ако не отиде, всеки път, когато си отвори устата да лае за лудостта на татко, ще й го напомням. И наистина ще го правя. Седи, мълчи; умът й работи толкова бързо, че очите й почти се въртят в кръгове. Непрекъснато кръстосва краката си. Напомням й да не ги кръстосва. Притиска предизвикателно с пръст бузата си; наричах този неин любим жест „правене на трапчинка“.
— Не мога да живея с онзи отвратителен италианец. А и той не ме иска в къщата си. Наблюдавах го последния път, когато стоях там; вярвай ми, третира я като слугиня!
Сега е моментът да се впусна в лъжите си. Знам, че мога да ги подкрепя, така че едва ли ще се нарекат лъжи в пълния смисъл на думата — просто предварителна декларация.
— Вече съм говорил с Джоан, мамо. Марио работи до шест часа всеки ден на игрището. Ще ти отстъпят стаята на момчетата, ще имаш отделна баня, отделен вход — нещо като апартамент. Няма да ти се наложи дори да се храниш с тях, ако не искаш. Наблизо има три ресторанта и закусвалня. Джоан ще те води, където пожелаеш. Можеш да бъдеш сама, колкото ти се иска. Там дори има телевизор, няма да ти се налага да гледаш бейзбол или нещо друго, което не ти харесва. Ще бъде като истинска ваканция.
Отпускам се назад, за да я гледам как се колебае.
— Никога не съм понасяла горещината и мъглата в тази долина. Ако отида там, ще загина само за седмица. Не забравяй, че идва лято, Джаки.
— Можеш да стоиш вътре, когато е горещо, знаеш, че къщата е с климатична инсталация, както и колата им. Спомни си само колко хубаво е вечер.
— Ще ми липсва нашата градина. Знаеш какъв е големият шеф там; никой не може да докосне неговата градина.
— Но ти ще можеш да се наслаждаваш на градина, без да е нужно да я плевиш или поливаш, просто ще й се наслаждаваш блажено — като кралица с частен италиански градинар.
Това беше удар под кръста; хареса й идеята за Марио като нейн личен градинар. Продължава да предъвква, да хъмка и мънка още известно време, но накрая се предава. Казвам й, че утре ще я закарам там.
Обаждам се на Джоан, за да уредя нещата. Съгласна е, че се изискват известни усилия. Все още говоря по телефона, когато татко се връща от оранжерията или от Кейп Мей; кой може да каже?
Майка наистина се страхува как ще реагира татко. Казвам му, че тя се нуждае от пълна почивка и че ще отиде при Джоан за известно време. Той слуша, кима с глава. Брадата му изглежда така, като че ли я е имал през целия си живот. Учудващо е колко живот придава на очите му. Никога досега не съм забелязал колко сини, небесносини са те. Питам се колко ли по-различен бих бил аз, ако той беше с брада през целия си живот; дребните неща понякога имат съдбоносно значение. Казвам на татко, че ще стоя тук с него. Кима, поглежда ме, после поглежда майка. Тя се е свила на стола, готова да се дръпне назад или да скочи в самозащита.