Татко

Татко се приближава. Слагам ръка на слушалката и го предупреждавам, че се обажда мама. Усмихва се като опитен администратор, който взема слушалката от секретарката си. Мисля си: „Край, сега ще става, каквото ще става, търси повод за развод, а може би вече ги е измислила.“ Това е решителен тест: ще се огъне ли отново под натиска й?

Татко сяда на люлеещия се стол, държи телефонната слушалка по присъщия си неудобен начин — настрана, като че ли е опасна змия. Все още е далеч от истинския администратор, няма страшно. Сядам на другия стол.

— Да, отидохме да гледаме мача, Бет. „Доджърс“ спечелиха при деветия удар. Ядохме хот-дог и пихме бира.

Пауза.

— Не. Ядохме в пицария тук, зад ъгъла. Трябва някой ден да отидем там сами, съвсем близо е.

Пауза.

— Ядохме голяма салата с пица, така че не се безпокой за това.

Намига ми. Зная, че всичко е наред. Отивам да се преоблека в задната спалня. Капнал съм. Това беше дълъг ден за мен. Чувам, че татко ме вика.

— Майка ти иска да говори с тебе, Джон.

Подава ми телефонната слушалка с протегната ръка.

— Ало, майко?

— Джаки?

Говори с нейния сценичен шепот.

— Трябва да ме махнеш оттук! Този Марио ме подлудява!

— Какво искаш да кажеш, мамо? Днес не е ли бил на работа?

— Да, но се върна вкъщи за вечеря.

— Но, мамо, ти не си задължена да вечеряш с него. Спомни си, говорихме за това. Сама си създаваш ядове.

— Ако този отвратителен италианец мисли, че може да ме държи настрана от масата на собствената ми дъщеря и внуци, жестоко се лъже. Казвам ти!

По дяволите, реката се отприщва! Слушам, докато тя излива в ухото ми всяка въображаема обида, за която може да си помисли, включително и това, че Марио бил влязъл в тоалетната преди нея. Изглежда, че той трябва да отгатва състоянието и на пикочния й мехур! При това тя си има дори отделна тоалетна! Продължавам да слушам. Опитвам се всъщност да не слушам истински, просто я изчаквам да свърши. Татко си облича пижамата, излиза от спалнята и отива в банята. Чувам, че си мие зъбите. Най-сетне прави пауза.

— Мамо, какво точно искаш? Не можеш да живееш с Марио, не можеш да живееш с татко. С кого можеш да живееш? Само ми кажи и ние ще се опитаме да уредим въпроса.

Не е хубаво да говоря така, знам. Но е много късно, уморен съм и думите й са лишени от елементарен смисъл. Последва дълга пауза и най-сетне тя прекъсва. Изпитвам облекчение. Отивам да видя какво прави татко. Легнал си е. Поглежда ме в тъмнината без очилата си.

— Не се безпокой, Джон, тя ще се оправи. Винаги е такава, когато е разтревожена.

— Лека нощ, татко, приятни сънища.

Почти съм готов да си лягам, когато телефонът звъни отново. Не ми се иска да вдигам слушалката, но го правя. Този път е Джоан.