Татко

Отправям се към ресторантчето на Сюзън; минава шест часът. Венеция е красиво, но и опасно място; прекалено много гадни типове, пияници и наркомани се въртят наоколо, за да се чувства човек спокоен — особено на възрастта на татко.

Вървя до ресторанта на Сюзън. Пап се е облегнал навън от прозореца. Облечен е в любимото си женско облекло: пурпурна вечерна рокля, украсена с пайети, и раздърпана боа около врата. Изглежда истински диво в съчетание с пясъчно-бялата му брада, тип Хо Ши Мин. Кима и ме кани с ръка да се кача горе при тях.

Заобикалям и се изкачвам по пожарното стълбище: единствената възможност да стигне човек до стаите, като се изключат стълбите от самия ресторант. Стаята вони на марихуана и татко е проснат върху три копринени възглавници. Сюзън се е свила на възглавницата до него и търка лице в брадата му.

— Не се безпокой за баща си, Джони. Той е много добре. Сигурно е един от най-хубавите хора в целия свят.

Какво, по дяволите, да направя? Исусе, самият аз изпитвам ужас, когато стане въпрос за марихуана, а ето го тук баща ми — враг на хипитата, лежи си на леглото и ми се усмихва в стая, в която не може да се диша от миризмата й. Влизам и се отпускам в поза „лотос“; всичките тези йогистки упражнения да влязат в действие поне веднъж.

— Как си, татко?

— Много добре, Джони. Мислиш ли, че след тези малки цигари с марихуана ще пропуша отново? Знаеш, че години наред пушех като комин; не ми се иска да започвам отново.

— Не мисля, че има опасност; това не е като пушене на обикновени цигари. Как се чувстваш?

— Трябва да дават това на всички стари хора, Джони. Срамота е да се хаби по младежите. Казвам им тук, че си пропиляват живота като седят вътре и пушат, без да вършат нищо, когато целият свят навън е на тяхно разположение. Но за дядка като мен е наистина нещо хубаво.

Протяга ръка за фаса с марихуана от Пап, всмуква и бавно изпуска дима.

— Ей, Джони, марихуаната наистина прогонва този вътрешен страх. Освен това забелязвам неща, които никога не съм виждал по-рано. Знаеш ли, че между слънчевите и сенчестите места има синя искряща ивица?

Поглеждам Сюзън. Тя взема фаса и го подава обратно на Пап. Целува татко по бузата и прикляка с голи крака до мен в нейната почти прозрачна пола.

— Не се безпокой, Джони, той е добре. Върни се при картината си и не се тревожи; той си прекарва добре.

По дяволите! Безполезно е да правя сцена. Връщам се при „Плодове и ядки“.

Татко се явява на хоризонта към седем часа в отлично настроение. Маха ми с ръка от предната врата, идва при мен, сяда на стола си и се вторачва в залеза; моят баща, моят слънчев часовник. Завършвам по-голяма част от полагането на дебел слой боя към седем и половина и си събирам нещата. Тръгваме за вкъщи.