Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Настъпи продължително мълчание. Бях направил непростима грешка, като се впуснах в анализиране. Убеден е, че съм се върнал в категорията, към която според него принадлежа: нереализирал се психолог, чел твърде много романи и книги по популярна психология. Може и да е прав, но аз наистина се опитвам да му кажа как виждам нещата. Притиска ме със следващия си въпрос:
— Майка ви заплашвала ли е някога със самоубийство, правила ли е опити?
Трудно е да се отговори.
— Заплашва с това през целия си живот. Любимият й израз е: „Никой не го е грижа, дали съм жива или умряла“; и все пак не мисля, че тя може да се самоубие. То не е включено в образа, който си е изградила.
Поглежда ме. Не мога да кажа, че погледът му е втренчен, а по-скоро очакващ или изчакващ. Ужасно се притесняваш да седиш пред някого с такива широко разтворени, разбиращи очи. Най-сетне поглежда към документите, пръснати по бюрото му.
— Ще бъда откровен с вас, господин Тремънт. Баща ви е объркан с този свой свят на сънищата, но се справя. Безпокоя се повече за майка ви. Тя е нещастна. Като психиатър и професионалист се чувствам задължен да й помогна.
Чудя се как ли ще реагира на това, което ще му кажа:
— Доктор Делибро, може да ви прозвучи жестоко, но не си струва усилията. Не съм сигурен, че можете да помогнете на мама в този живот, дори и да посветите цялото си време на това. Тя си е изработила система, която я крепи. Сигурен съм, че никога няма да посегне на себе си; коловозите, в които се движи, са твърде дълбоки, станали са част от самата нея. Предпочитам да се занимавате с татко и да се опитате да му помогнете. Не очаквам да се раздели със своя измислен свят, но поне му помогнете да заживее без това ужасно чувство на вина.
— Но, господин Тремънт, нека да видим същността на проблема: не мога да помогна на баща ви, докато съществува ситуацията, която го е довела до това състояние. Не мисля, че той има сили да се съпротивлява на майка ви.
Ето ни изправени пред една толкова сложна ситуация. Досега отказвах да мисля и да обсъждам проблема, защото знам до какво ще доведе това.
— Има ли някаква възможност родителите ви да живеят разделени известно време? На баща ви е необходима защитена среда, за да укрепне психиката му.
Това е, не можеш винаги да бягаш от проблема. Обяснявам, че не мога да се върна да живея тук, че не мога да взема при себе си нито майка, нито татко, че те са зависими от Перпечуъл, където имат пълна медицинска застраховка.
— Не можем да оставим майка сама, а тя превръща живота на Джоан в истински ад. Търсим медицинска сестра, която да живее с нея, но за нея е трудно да се намери подходящ човек. Нещо като старата гатанка за пилетата, лисицата и зърното; няма място за татко.
Обсъждаме проблема още известно време, без да стигнем до някакво решение. Предупреждавам го за убеждението й, че не е истински лекар и вероятно е „хипи“. Приема го спокойно. Изкушен съм да го попитам дали е женен, но успявам да се сдържа.
Прибирам се вкъщи и още от вратата усещам напрежение. Съобщението, че двамата с татко сме ходили до Топанга и сме седяли на върха на планината, не ни помага; този факт само допълнително потвърждава, че сме „хипита“.
Не знам откъде майка ми черпи вдъхновение, но новата й идея е невероятна. Убедена е, че психиатърът иска да вкара татко в някакво заведение. Разбира се, тя не пропуска да съобщи това в неговото присъствие. Убеден съм, че е израз на чиста злоба; твърде умна е да каже такова нещо случайно. Опитвам се да го обърна на шега, но тя задълбава. Сега се преструва, че това е идеалното разрешение на въпроса. Прехвърля се на другата си любима тема — как не може да се грижи сама за себе си с това нейно сърце и как никой не го е грижа за нея.
После преминаваме на още една от любимите й теми: какъв чудесен баща е бил татко и как ние не желаем да му помогнем, когато има нужда от това.
Седя и слушам, усмихвам се на татко, когато имам възможност. След известно време той успява да се измъкне и да отиде в оранжерията. Знам, че всъщност се пренася в Кейп Мей. Започвам да го разбирам — като алкохолик е, промъкващ се тайно до шкафа, в който е скрил някоя и друга бутилка.
Слушам я. Изведнъж осъзнавам, че тя самата ми предлага възможност да ги разделя поне за известно време. Планирам и изчаквам. Необходимо е да се улучи най-подходящото време. Няма смисъл да я прекъсвам. Знам, че ако мълча, тя ще се изчерпи. Обикновено се държи като актьор, който спира по средата на репликата си и се взира, за да разбере дали все още има някаква публика, след като няма реакция на най-добрата част от изпълнението му.