Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Мълчание. Обърна я по гръб и очите й се подбелиха. Шанд я повдигна. Клепачите й трепнаха, тя като че го видя и вдигна ръка, но тутакси я отпусна.
34. Жилото на скорпиона
Шанд отвори устата на Каран — и езикът й беше сух като хартия.
— Ей че глупачка!
Веднага извади запушалката на мях с вода и сипа мъничко в устата й. Придържаше главата й, за да преглътне, после добави още малко. След минута-две тя се задави и се ококори.
— Главата ме цепи — изломоти Каран. — И кръвта ми сякаш е по-гъста.
— Кога пи за последен път?
Отново поднесе гърлото на меха към напуканите й устни. Тя гълташе, докато не се задъха.
— Не помня точно. Ами… отдавна.
— Изобщо пи ли вода през нощта? Не си пила, празноглаво хлапе!
— Уж внимавах да пестя водата. И по някое време вече не усещах жажда.
Той отново наклони поизпразнения мях и Каран запреглъща течността. Зелените й очи се вторачиха в него.
— Съжалявам. Наистина сглупих малко.
— Да бе, малко — промърмори Шанд недоволно, — но не вярвам да си прекалено зле. Сега ме чуй! Знам защо се изтощаваш така, но това не може да продължава. Рискуваш и своя, и моя живот.
— Съжалявам — повтори тя.
— Ето ти един урок по оцеляване в пустинята. Най-важният. Не можеш да пестиш вода, като не пиеш.
Каран го изгледа озадачена.
— Имаш нужда от определено количество всеки ден — трябва да възстановиш всяка капка, която си загубила. Ако пътуваш нощем и стоиш на сянка денем, необходим ти е половин мях на денонощие. Ако ходехме на слънце, цял мях нямаше да ти стигне. Загубиш ли вода, колкото се побира в два от нашите мехове, умираш. Единственият начин да пестиш вода е да не я губиш. Никога не стой на слънце. Старай се да не шаваш излишно през деня. Има ли сянка, възползвай се! А нощем не ходи толкова бързо, че да се потиш. Защо ли не ти набих всичко това в главата още преди да тръгнем…
Каран се възстанови бързо, макар че жаждата не й даваше мира през целия ден. Нямаше сянка, където да разпънат палатката. През нощта не се напрягаха толкова и все пак изминаха почти осем левги, а в ясното ранно утро видяха високи скали в далечината.
И тук стърчаха разкривени плочи сол, така че успяха да се напъхат на сянка. Шанд погледна картата.
— Май остават петнайсетина левги, но сигурно ще намерим вода по-скоро.
След полунощ излязоха на полегат склон, а призори бяха много по-близо до скалите, на един преход. Само че не зърнаха нищичко, което би подсказало наличието на вода.
— А на тъмно пък изобщо няма да виждаме — напомни Каран, защото бе настъпило новолунието. — Ще ми се да продължим на североизток още час-два, а в края на следобеда също. Ако нищо не намерим, можем да свърнем на север и ще стигнем до скалите през нощта.
Още следобед изкачиха незабелязано следващия наклон и пред тях се откри оазис — падина с ивица зеленина.
— Кротко! — Шанд хвана Каран за рамото. — Първо да се уверим, че водата е годна за пиене.
— Все ще е по-добра от тази — възрази тя, потискайки напъна за повръщане, щом отпи от смрадливия мях.
— И се пази, защото в такива места често се срещат най-отровните твари в Сантенар. Дори мравките хапят зле, не би могла да вървиш два-три дни.
— Ох, само да си натопя краката, така ме болят…
Каран мина през целия оазис с високи дървета, но никъде не откри и локвичка.
Когато се върна покрусена, завари Шанд да дълбае с ножа си в най-ниската точка на падината, режеше упорито жилави корени, изтребваше влажен черен пясък и гниещи листа.
— Ако ще си топиш краката, изкопай си друга дупка. Водата в тази ще е само за пиене.
На дъното вече се събираше мъничко тъмна вода.
— Ще си изкопая — вирна глава тя и отиде по-нагоре, където горичката се разширяваше и пръстта беше мека.
Издялка си лопатка от парче дърво и не престана да копае, дори когато надуши дима от лагерния огън, защото се увлече в чувствени мечтания за Лиан. Шанд дойде да я потърси и видя миниатюрен кратер колкото вана, наоколо беше скупчена мокра пръст. Изкаляните ботуши бяха оставени встрани от купчинката. Каран стоеше във вода до глезените. Ухили му се и изплакна калта от ръцете си.
— За една седмица бих си изкопала басейн.
— Браво. Радвам се, че вече не припираш чак толкова. Време е за вечеря.
Когато притъмня, тя се върна при голямата дупка за ботушите си. Шанд тъкмо плакнеше канчетата, когато чу писъка.
Хукна през падината. Каран лежеше на хълбок и се мъчеше да смъкне единия ботуш от крака си.
— Нещо ме ужили!
Шанд дръпна ботуша и го изтръска над пясъка. Отвътре падна малък червено-черен скорпион и се помъчи да избяга на смазаните си крачета. Старецът го стъпка.