Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Шанд хвана китките й и я издърпа.
— Съжалявам. — Той попи кръвта от устните и брадичката й с ръкава на робата си. — Трябваше да ти викна по-рано. Ако беше цопнала в онази дупка, изобщо не бих могъл да те извадя. Тук е опасно по тъмно. Ще спрем.
Навсякъде около тях опрените една в друга плочи образуваха миниатюрни пещери, по-удобни от всяка палатка — топли нощем, хладни денем.
— Каран, ставай! Някой ни преследва!
Тя сънено отблъсна ръката му и не осъзна веднага думите.
— Какво?!
— Качих се на високо и ги видях. Ще бъдат тук след половин час. Усетът подсказва ли ти какво търсят?
Стомахът й се сви на топка. Само не гашадите, нямаше да понесе това още веднъж…
— Къде са? Кои са? Гашадите ли? — питаше накъсано в паника.
— Не ми се вярва. Нищо ли не усещаш?
Способностите й не се пробуждаха насила.
— Нищо!
— Да ти кажа и друго — преди твоето приключение в пещерите един скийт донесе съобщение в града.
Побеснялата Каран го изпепели с поглед, опряла ръце в хълбоците си.
— Защо не ми каза още тогава?! Дни наред се чудя гони ли ни някой или не.
— Не исках да те обременявам с още грижи. Знам обаче кой е изпратил птицата — Игър.
— Игър ли?… — И той не се отказваше лесно. — Не е по-добре от гашадите. Не крий нищо от мен! Няма да се върна. Предпочитам да умра.
— Глупости — невъзмутимо я скастри Шанд. — Ами Лиан? Кой ще го отърве от неприятности, ако умреш тук?
— Знаеш ми слабото място, а?
— Само те насърчавам. Я да помислим. Стори ми се, че онези са само двама.
— Двама! Но ние кажи-речи сме без оръжие, освен ако старият Шанд има някакви сили, които също е пазил в тайна досега.
— Вече ги нямам — отрече той. — Няма смисъл да се крием от тях, затова прави каквото ти заръчам. Скрий раницата си в някоя пещера, после се върни и изтрий следите си много старателно.
— Няма да се спотайвам като страхливка.
— Изпълнявай! Не търсят мен, нали?
— Ти с какво ще ги залъжеш?
— Ще измисля нещо. Може да им кажа, че си паднала в онзи вир и си се удавила.
Каран се взря в зелената вода и потрепери.
— Ако ме пленят или убият — все тъй бодро продължи Шанд, — върни се в Ашмод. Да не си посмяла да продължиш сама към Катаза.
— Ако те убият, ще проличи колко безполезни са съветите ти — троснато възрази Каран. — Ще продължа и сама, разбира се. Дай ми картата, по която си драскал.
— Още не съм труп — разсмя се старецът и я побутна, после се качи върху висока плоча, за да наблюдава. — Наистина ще дойдат след половин час. За нищо не става тази твоя дарба! Не забравяй да заличиш следите си.
Каран изпълни нарежданията, след това пропълзя по криволичещи улеи и се настани встрани и над бивака. Натрупа зад себе си буци сол, за да не я изненадат в гръб, и зачака. Не виждаше добре, но поне щеше да чува.
Приближиха мъж и жена — високи, жилави и очевидно обръгнали на лишения. Въпреки оръфаните си роби бяха жизнени и бдителни, спряха далеч един от друг.
— Аз съм Гуосел Сну, сержант в Ашмод — започна жената. — Този тук е редови пристав Прейд. Имам заповед за арест на червенокосата жена, която е напуснала града заедно с вас. — Тя разгъна листа пред него, за да го прочете. Имаше и скица на жена, доста приличаща на Каран. — Както виждате, заповедта е изпратена чак от Туркад, носи личния печат на Игър. Можете да се убедите и че е потвърдена от кмета на Ашмод. — Тя явно се опитваше да не остави у него съмнение, че задачата й е напълно законна. Такива си бяха хората в Ашмод. — Къде е Каран Фърн от Готрайм?
— Мъртва е — звучно обяви Шанд.
— Мъртва ли?! — възкликна жената. — Как се случи?
— Уви, вървяхме през нощта, за да ни е по-хладно, но тя падна в солен вир и се удави.
— Кажете ми името си.
— Името ми е Шанд, идвам от село Тулин, близо до Чантед на остров Мелдорин.
— Удавила се е, значи — обади се мъжът. — Трябва да видим трупа.
— Потъна. — Старецът тутакси осъзна грешката си и добави: — Не в този вир, друг беше.
Мълчанието се проточи.
— В тази вода тялото й не може да потъне — бавно изрече жената. — Твърде солена е. — Тя се вторачи крайно недоверчиво в Шанд. — Покажете ни къде се е удавила.
Наблизо имаше само още два солени вира, но към тях не водеха следи от стъпки.
— Вече ви хванахме в лъжа — враждебно заяви Гуосел Сну. — Погледни — каза тя на спътника си, — има кръв по ръкава му!
— Потече от носа ми — оправда се старецът, но приставът пъргаво мина зад него, за да му върже ръцете.