Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Оставям писмото ѝ. Чувствам я много далечна. Толкова съм далече от мислите ѝ, че не може да си спомни за мен дори докато ми пише. Ако Хари замине за Франция и поднови договора си с крал Франсоа, и го убеди никога да не изпраща херцога на Олбъни обратно в Шотландия като регент, тогава лордовете и аз ще продължим да се борим, в отсъствие на истински мир, на ръба на бунт за поредна година. Не знам дали можем да издържим така дори още месец. Не съм наясно дали Мери знае това, или просто не се интересува. Тя явно не мисли много за тревогите ми. Съмнявам се, че изобщо се сеща за мен, освен като за жена, която може би се интересува как да носи френска шапчица.
Отварям писмото от Катерина. За разлика от драсканиците на Мери, то е много кратко. Тя казва, че ми изпратила брат Чадуърт да ми съобщи Божията воля. Казва, че дори да помисля да напусна съпруга си, означава да осъдя душата си на вечно проклятие. Казва, че е готова да направи всичко по силите си, за да ми помогне, ако склоня да отстъпя от този ужасен план. Казва, че тя и Хари били потресени, когато узнали, че съм писала на херцога на Олбъни за помощ. Казва, че съм показала срама си пред света, че нямам основание за развод и никакво основание дори да говоря за подобен грях. Казва, че не може да понесе да ме вижда как съм се устремила към ада. Че за сина ми Джеймс би било по-добре, ако бях умряла заедно с баща му, отколкото да знае, че има за майка една блудница.
Възможно ли е наистина да мисли, че би било по-добре да съм мъртва, отколкото опозорена?
Прочитам мълчаливо писмото и пристъпвам до огнището, където малък огън прогонва вечерния мраз, и слагам писмото върху пламъците. То пламва, червеният печат се извива и гърчи в горещината, панделката издава лек пукот, и после всичко се превръща само в пелена от пепел върху пъновете.
Може ли собствената ми сестра наистина да мисли, че ще е по-добре да съм мъртва, отколкото опозорена?
Със сигурност не може някога изобщо да ме е обичала, щом мисли единствено за Словото Божие, а не за думите, които ми казва. Не е възможно някога да е държала на мен като на истинска сестра, ако мисли за греха на развода, а не за грешницата — за мен, една самотна и нещастна жена. Нима не разбира, че съм сломена от загубата на съпруга си, публично унизена, бояща се от грях и далече от Божието благоволение?
Представям си я как гледа Мери да пробва корони, най-красивата млада жена в две кралства, която без никакво усилие, постоянно, засенчва Катерина. Мисля си как съзнава, че невръстното момченце на Беси е кръстено Хенри Фицрой, така че всички да знаят, че кралят го е признал за свое. Мисля си как ли трябва да се чувства една горда жена като Катерина, когато е на второ място в собствения си двор, без син нито в утробата, нито в люлката, и с все по-малка надежда за син с всяка изминала година. А после си помислям — е, няма нужда да излива гнева и огорчението си върху мен.
Брат Чадуърт гледа мълчаливо как писмата горят.
— Е? — пита. — Да се разкаете за греховете си ли ви убеждават?
— Не — казвам. — Не казват нищо, за да ме утешат, и не ми дават основание да мисля, че ще ми помогнат.
— Няма — потвърждава той. — Няма да има помощ за вас, освен ако се помирите със съпруга си. Нямате избор. Дойдох да ви кажа, че нямате избор. Без съпруга си до себе си няма да получите подкрепа от Англия. Без подкрепа от Англия никога няма да имате власт над съвета си. Без съвета си не можете да управлявате кралството си, и няма да видите сина си никога повече. Той ще израсне без майка или баща. Ще бъде сирак.
Настъпва дълго мълчание. Удивена съм, че може да бъде толкова жесток.
Свеждам глава.
— Много добре — казвам само. — Вие печелите.
Не мога да понеса да се срещна с Арчибалд пред други хора. Унизена съм, сякаш аз съм тази, която е крала и е живяла като развратница. Зная, че дамите ми ще бъдат разочаровани, задето го приемам обратно, когато научи за това, синът ми ще си помисли, че нямам гордост, че съм като бито куче. Всички, които ни виждаха в Бърик, когато бях поболяла се от любов глупачка, ще си помислят, че отново съм опиянена от страст. Затова казвам да го изпратят при мен на върха на кулата, където си имам моята малка наблюдателница, мъничката каменна стая, в която — толкова отдавна — съпругът ми Джеймс се сбогува с мен и ми каза, че се надява да го видя от тук как се завръща. Моята дама изпраща Арчибалд да се качи по витите стълби, чувам как стъпките му отекват по камъка, и затваря вратата най-долу, така че никой да не може да чуе какво си казваме. Сигурно си мисли, че прикрива тайна среща, сигурно си мисли, че вратата ще заглуши шума от правене на любов.