Дума Ки

— Хванете стола, преди да се е преобърнал! — изрева Уайърман, ала аз бях безсилен да откликна на призива му. Имах само една ръка и Елизабет се бе вкопчила в нея. В мъртва хватка.

Хедлок улови една от дръжките и количката се катурна не назад, а настрани, удряйки се в бюрото на Джими Йошида. Пристъпът я бе обхванал с пълна сила и жената се тресеше като кукла на конци. Мрежичката й за коса се бе освободила и се вееше напред-назад, хвърляйки ярки отблясъци под флуоресцентните лампи. Краката й потръпваха и едната алена обувка бе излетяла встрани. „Ангелите искат да носят червените ми обувки“134 — казах си аз и сякаш в отговор на тази мисъл от носа и устата на Елизабет рукна кръв.

— Дръжте я! — изкрещя Хедлок и Уайърман се хвърли към накланящия се инвалиден стол.

„Тя го направи — помислих си аз. — Персе. Каквото и да се крие зад това име.“

— Държа я! — извика Уайърман. — Обадете се на 911!

Хедлок заобиколи бюрото, вдигна телефона и набра номера.

— Мамка му! Дава заето!

Измъкнах слушалката от ръката му.

— Трябва да набереш 9, за да излезеш от вътрешния — казах, докато пръстите ми натискаха бутоните на притиснатия между ухото и рамото ми апарат. Когато спокойният женски глас от другия край на линията ме попита какво се е случило, можах да обясня всичко. Адресът обаче бе излетял от главата ми. По дяволите, бях забравил даже името на галерията.

Подадох слушалката на Хедлок и се върнах при Уайърман.

— Господи, Исусе! — прошепна той. — Знаех си, че не бива да я водя тук. Знаех си… но тя толкова настояваше…

— В безсъзнание ли е? — Погледнах я как седи изгърбена в количката. Отворените й очи гледаха невиждащо в някаква точка в далечния ъгъл. — Елизабет?

Никакъв отговор.

— Това инсулт ли беше? — попита Уайърман. — Не знаех, че може да доведе до подобни пристъпи.

— Едва ли — отвърнах. — Нещо й запуши устата. Отиди с нея в болницата…

— Естествено, че ще…

— И ако каже още нещо, слушай внимателно.

Хедлок се върна при нас.

— В болницата я очакват. Линейката ще пристигне всяка минута. — Той изгледа сурово Уайърман, след което изражението му се смекчи. — Хайде, всичко е наред!

— Какво му е наред? — учуди се Уайърман. — Какво значи това „всичко е наред“?

— Ако нещо подобно е трябвало да се случи, къде според вас тя би искала то да се случи? Вкъщи в постелята или в галерията, където е прекарала толкова щастливи дни и нощи?

Уайърман шумно въздъхна, кимна и коленичи до Елизабет, галейки косите й. Лицето й се бе покрило с червени петна, сякаш нещо бе предизвикало силна алергична реакция.

Хедлок наклони главата й назад, стараейки се да облекчи отчаяните й опити да вкара въздух в дробовете си. Не след дълго чухме пронизителния вой на приближаваща се линейка.