Дума Ки

— Случилото се с Кенди Браун шегичка ли е? Или с куршума заседнал в мозъка ти? Който вече го няма?

Той замълча.

Почуках с нокът по думата „ВУНДЕРКИНД“.

— Виж, даже са намерили правилния термин. Кажи ми, ако беше бедна и чернокожа, нямаше ли да я нарекат „НЕГЪРЧЕ УРОД“ и да я пратят в цирка? Защото според мен щеше да стане точно така.

— Ако беше бедна и чернокожа, никога нямаше да пишат за нея по вестниците. И нямаше да падне от теглена от пони количка.

— Това ли е ста… — внезапно замлъкнах и отново се вгледах в прастарата снимка. Сега обаче погледът ми беше прикован в голямата сестра. Адриана.

— Какво? — попита Уайърман и в гласа му звучеше въпросът: „Какво видя пък сега?“

— Банският й костюм. Да ти изглежда познат?

— Не се вижда целият, само горната му част… Останалото се закрива от рисунката на Елизабет.

— Какво можеш да кажеш за тази част, която се вижда?

Той дълго се взираше в ксерокопието.

— Бих искал да имам лупа.

— Лупата щеше само да влоши нещата.

— Добре, muchacho, наистина ми изглежда познат… но може би твоите думи го направиха такъв.

— Ако се вземат всички картини от цикъла „Момичето и корабът“, само едно от момичетата в лодката ме изпълваше със съмнения — това от номер шест. С оранжево-червените коси и синия бански костюм с жълтата ивица около врата. — Посочих към смътното изображение на Адриана. — Това е същото момиче. Със същия бански костюм. Абсолютно сигурен съм. Елизабет веднага я позна.

— И какво пише тук? — попита Уайърман. Той започна да преглежда текста на статията, масажирайки слепоочията си с пръсти. Запита се дали окото му не го безпокои. — Стига, бе! Просто… Ох, всичко това е шибано… — Той ме погледна, като продължаваше да разтрива слепоочията си, и аз видях, че очите му са разширени от изумление. — Паднала от проклетата количка и ударила главата си в камък, така пише тук. Дошла на себе си в кабинета на семейния лекар, когато вече възнамерявали да я заведат в болницата в Сейнт Пит. После започнали пристъпите. Цитирам: „Припадъците на малката Елизабет продължават, обаче не са много тежки и засега не й причиняват вреда.“ И изведнъж започнала да рисува!

— Вероятно инцидентът е станал скоро след като са се снимали за онзи семеен портрет, понеже тя изглежда по същия начин, а на тази възраст децата бързо се променят — предположих аз.

Уайърман сякаш не ме чу.

— Всички сме в една лодка — каза той.

— Понечих да го попитам какво има предвид, но в следващия миг ме осени.

— Si, señor.

— Тя пада на главата си. Аз се прострелвам в главата. Твоята глава я премазва шибан товароподемник.

— Кран.

Той махна с ръка, сякаш за да покаже, че няма никаква разлика. После стисна единствената ми китка. Пръстите му бяха студени.

— Имам няколко въпроса, muchacho. Защо тя е престанала да рисува? И защо аз никога не съм започнал?