Апокалиптичният часовник

— Вероятно е само предположение, Клод, но у нашия нацист в Булонския лес открихме още нещо. Безплатен билет за универсален парк извън града.

— Странен предмет за подобен човек…

— Точно това си мислех — прекъсна го Латъм. — Щяхме да го проверяваме, както и магазина, но тогава изгоря базата им в Авиньонските складове. Това ни отвлече.

— Мислите, че може да са я откарали там?

— Казах, че само предполагам, но и двамата се съгласихме, че безплатен билет за увеселителен парк е странен предмет за джоба на нацист-убиец.

— Със сигурност трябва да се провери — каза Моро.

— Ще се свържа с Витковски, преди да е изпратил колата за Карин. Ще получа сметката и билета. Междувременно вие ще вземете някоя от луксозните си коли и ще ме изчакате пред страничния вход на хотела.

— Готово. Имате ли пистолет?

— Два.

— Добре. A bientot133.

— Побързайте.

Дру затвори телефона и погледна към Карин, която сега стоеше пред кушетката с недотам весело изражение на лицето.

— Ще се обадя на полковника, искаш ли да говориш с него?

— Не, искам да дойда с теб — отвърна тя.

— Хайде, госпожа, нали ще ходите на лекар! Мислиш, че си успяла да ме излъжеш, но не си. Снощи стоя дълго време в банята. Запалих лампата и видях кръв по възглавницата ти. Бинтът беше в кошчето за боклук. Ръката ти кървеше, нали?

— Нищо страшно…

— Искам докторът да ми го каже. Ако е вярно, защо дясната ти ръка е извита в лакътя така, че дланта ти сякаш пренебрегва законите на гравитацията? Може би не искаш пак да изцапаш бинта?

— Много си наблюдателен.

— Боли ли те?

— Само от време на време.

Латъм стана от бюрото и я прегърна.

— Боже мой, колко се радвам, че те намерих!

— А аз намерих теб, скъпи мой.

— Бих искал да изразявам по-добре нещата, които чувствам. Нямам опит в това. Мисля, че казах нещо много глупаво.

— Нищо подобно. Целуни ме.

Те се целунаха дълго и чувствено, възбудата им нарасна. Точно тогава телефонът звънна.

— Вдигни слушалката, Дру — каза Карин, нежно се отдръпна и го погледна в очите. — Някой иска да ни напомни, че имаме работа.

Той отиде до телефона и вдигна слушалката.

— Да?

— Ако наистина беше мой подчинен — рязко започна полковник Витковски, — щеше да прекараш остатъка от живота си в Лайвънуърт за отклонение от служебните задължения!

— Тъкмо това си мислех и аз за теб.

— Млъкни. Току-що Моро се свърза с мен и попита дали сме говорили за увеселителния парк.

— Мислех да ти се обадя. Имах киселини…

— Стига глупости! — продължи полковникът по телефона. — Колата за Карин тръгна, а сержантът ти носи каквото трябва. Не би било зле да дойда с вас, но Сорънсън иска да му бъда подръка. Сега мислим как да направим завръщането на Кортлънд възможно най-правдоподобно.

— Как е приел новината?

— Ти как би реагирал, ако научеше, че Карин е неонацистка?

— Изобщо не си го помисляй.

— Кортлънд се справи по-добре. Беше потресен, но повярва. Уесли е опитен, не казва нищо, преди да е събрал достатъчно доказателства; човек не може да спори с него.