Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
Убий жената при първия удобен случай. Убий я!
Куршум в главата, изстрелян отблизо сред тълпата на „Шан-з-Елизе“ — каква привлекателна възможност! После щеше да грабне чантата й като трофей, който да изпрати в Бон, и щеше да потъне в тълпата от хора, излезли на следобедна разходка. Всичко това щеше да отнеме не повече от две-три секунди. Преди четири години бе успял да направи това в Западен Берлин, където застреля британски офицер от МИ-5, който на няколко пъти бе минавал отвъд Стената.
Човекът в пежото отвори жабката, извади револвер двайсет и втори калибър и го мушна в джоба на сакото си. Запали колата, леко се плъзна по улицата, обърна и спря до отсрещния бордюр, точно когато едно синьо „Ферари“ освободи мястото. Входът на скъпия магазин се падаше отляво на не повече от десет метра и се виждаше изцяло. Можеше за секунди да слезе от колата и да настигне жертвата веднага щом я види да излиза. Той слезе от пежото и тръгна към красиво подредената витрина на „Ботуши и седла“. Внимателно започна да разглежда екстравагантните стоки зад стъклото, без да изпуска от поглед входа.
Изминаха осемнайсет минути; търпението на убиеца все повече се изчерпваше. В този момент през витрината го погледна любезното лице на продавача. Мъжът дружелюбно сви рамене и се усмихна. След секунди младият служител се показа на входа и го заговори:
— Забелязах, че от доста време разглеждате асортимента. Може би ще успея да ви помогна, мосю…
— Всъщност чакам един човек, който закъснява. Трябваше да се срещнем тук.
— Без съмнение наш клиент. Защо не влезете вътре, а стоите на това слънце? Толкова е горещо!
— Благодаря.
Бившият служител на ЩАЗИ последва продавача в магазина.
— Ще разгледам вашите ботуши.
— В цял Париж няма по-добри, господине. Ако имате нужда от помощ, можете да ме повикате.
Германецът огледа магазина и отначало не повярва на очите си. После бавно разгледа жените една по една; бяха седем. Някои стояха прави и оглеждаха току-що купени принадлежности за езда, други седяха и мереха ботуши. Нямаше я!
Ето защо чиновникът от „Дьозием“ се беше върнал в колата! Беше разбрал това, което опитният убиец откри едва след час! Жената на посланика се беше измъкнала. Къде ли бе отишла? Кой й бе помогнал да си тръгне незабелязана? Очевидно някой от магазина.
— Мосю? — убиецът застана до редица от излъскани ботуши и кимна на чиновника. — Може ли за момент?
— Да, господине — отвърна служителят и се приближи усмихнат. — Открихте ли нещо по ваш вкус?
— Не съвсем, но бих желал да ви задам един въпрос. Преди малко не бях докрай откровен с вас, за което искам да ви се извиня. Виждате ли, аз съм служител в „Ке д’Орсе“. Възложено ми бе да придружавам една важна американка, за да я предпазя от неприятности в Париж. Както вече ви казах, тя закъсня, но не е нормално да закъснява толкова много. Възможно е да е влязла вътре, преди да дойда, да си е тръгнала и аз да съм я изпуснал.
— Как изглежда?
— Средно висока, много симпатична, около четирийсетгодишна. Косата й е светлокестенява. Казаха ми, че ще бъде облечена в лятна рокля в бяло и розово, вероятно доста скъпа.
— Огледахте ли се, мосю? На това описание отговарят половината ни клиентки!
— Кажете ми — продължи убиецът, — възможно ли е да е излязла от друго място, да речем, през задния вход?
— Струва ми се твърде необичайно. Защо да го прави?
— Не знам — отвърна мъжът в раиран костюм. Тонът му издаваше нервност. — Просто попитах дали е възможно.
— Чакайте да помисля — намръщи се продавачът и се огледа. — Имаше една жена в розово, с която нямах възможност да разговарям, защото бях зает с графиня Лавоазие — чудесна, но много взискателна клиентка.
Убиецът не знаеше какво да прави. Началникът му бе нарекъл магазина „Каналът Андре“. Ако продължаваше да задава въпроси, можеха да съобщят в Бон за невнимателното му поведение. От друга страна, ако жената на посланика седеше отзад в магазина или бе отишла някъде другаде, той трябваше да научи това. Фрау Кортлънд бе излязла от посолството без охрана, без обичайната лимузина и въоръжен ескорт. Обстоятелствата бяха благоприятни и не се знаеше кога ще се появи нова възможност. Може би след дни! А убийството не биваше да се отлага.