Апокалиптичният часовник

— Жак — каза Моро. — Огледай сградата по най-професионалния начин. Бих ти предложил да се престориш на пиян; свали си сакото и вратовръзката, ще ги оставиш при нас.

— Ще се върна след три-четири минути.

Агентът свали сакото и вратовръзката, извади ризата си от панталона и се заклатушка напред-назад към южния вход.

— Жак ги умее тези неща — заключи Моро, гледайки с възхищение своя подчинен. — Невероятно за човек, който дори не помирисва уиски и само понякога си позволява чаша вино.

— Възможно е преди да си е позволявал и от двете — каза Дру.

— Не — отвърна шефът на „Дьозием“. — Има проблеми със стомаха, получава киселини. Когато вечеряме с министрите, които контролират нашите финанси, винаги изпада в неудобно положение. Мислят го за превзет бюрократ.

— Какво ще правим, ако жената на Кортлънд не излезе? — попита Латъм.

— Не знам — отвърна Моро. — От една страна сме сигурни, че е дошла тук — това оправдава предположението ви, че паркът е място за свръзка на Братството, но от друга страна, не искаме те да знаят, че ние знаем това. По-добре да се въоръжим с търпение и да държим това място, наречено офис, под постоянно наблюдение, за да научим кой къде ходи — или може би да го нападнем?

— Избирам второто — отвърна Латъм. — Иначе само ще изгубим време. Ще измъкнем мръсницата навън и ще заловим свръзките.

— Звучи изкусително, Дру, но е опасно, а и непродуктивно. Ако сме прави и това жалко подобие на увеселителен парк е ключово място за свръзка на Братството, не знам дали е по-добре да го превземем и да ги изненадаме, или да изчакаме, за да научим повече?

— Според мен трябва да го превземем.

— И да хвърлим в тревога неонацистите из цяла Европа? Има и други начини, приятелю. Можем да подслушваме телефоните им, факсовете им, радиоизлъчванията на УКВ, ако има такива. Можем да следим жената на Кортлънд, да държим под наблюдение парка двайсет и четири часа в денонощие. Трябва да обмислим действията си много внимателно.

— Излишно е да говорим толкова.

— За късмет или не, галският скептицизъм ми е предаден по наследство.

— Сигурно сте прав. Просто бих искал да не е така. Нямам търпение.

— Брат ви бе убит по най-брутален начин, Дру. Ако бях на ваше място, щях да се чувствам по същия начин.

— Чудя се дали Хари би се чувствал така.

— Странна мисъл — Моро се взря в лицето на Латъм и забеляза отнесения поглед на американеца.

— De sang froid136 — тихо промълви Дру.

— Моля?

— Нищо, нищо — той изведнъж се върна към действителността. — Какво очаквате да открие Жак?

— Жената на посланика — отвърна Франсоа. — Надявам се, че ще успее, защото колкото по-рано се върна у дома, толкова по-добре. Дъщерите ми се разплакаха, когато си тръгнаха с Ивон… Извинете ме, господин директор, не искам да намесвам личните си проблеми. Те нямат отношение към въпроса.

— Няма нужда да се извиняваш, Франсоа. Мъж, който няма живот извън „Дьозием“, е лишен от перспектива, а това само по себе си е опасно състояние.