Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Юнкай е по-близо от Мийрийн — възрази Хю Хънгърфорд. — Ами ако не се върнат, милорд?
— Затова имаме мечове и пики, Хю. Макар че лъковете може би ще ви свършат по-добра работа. Стойте настрана от тия, които показват признаци на дизентерията. Пращам половината от силите ни в хълмовете. Петдесет патрула, по двайсет конници всеки. Кървавата брада е получил същите заповеди, тъй че Котките също ще са на линия.
Мъжете се спогледаха и неколцина измърмориха тихо. Макар Брулените от вятъра и Дружината на котката да бяха на договор с Юнкай, преди година в Спорните земи се бяха оказали на противните страни в бойния ред и враждата се бе задържала. Кървавата брада, свирепият командир на Котките, беше гръмогласен гигант с дивашки апетит за клане и не криеше презрението си към „старите сиви бради в дрипи“.
Дик Сламката се покашля.
— Да ме прощавате, но всички тук сме родом от Седемте кралства. Милорд никога досега не е разделял дружината по кръв или реч. Защо ни пращате всички нас заедно?
— Уместен въпрос. Вие трябва да тръгнете на изток, дълбоко в хълмовете, после да завиете покрай Юнкай и да продължите към Мийрийн. Ако се натъкнете на ащапорци, подгонвате ти на север или ги убивате… но знайте, че не това е целта на мисията ви. Отвъд Жълтия град вероятно ще се натъкнете на патрулите на драконовата кралица. Вторите синове или Бурните врани. Които и да са. Прехвърляте се при тях.
— Да се прехвърлим при тях? — Беше рицарят копеле, сир Орсън Камъка. — Искате да обърнем плащовете?
— Да — каза Дрипавия принц.
Куентин Мартел за малко да се изсмее на глас. „Боговете са полудели.“
Вестеросите се размърдаха неспокойно. Някои забиха очи в чашите си с вино, надявайки се да намерят някаква мъдрост там. Хю Хънгърфорд се намръщи.
— Мислите, че кралица Денерис ще ни приеме в…
— Мисля.
— … но ако го направи, тогава какво? Шпиони ли сме? Убийци? Пратеници? Да сменим страната ли мислите?
Каго го изгледа навъсено.
— Това принцът трябва да го реши, Хънгърфорд. Твоята работа е да правиш каквото ти се каже.
— Винаги. — Хънгърфорд вдигна двупръстата си ръка.
— Хайде да бъдем откровени — заговори Дензо Д’хан, воинът бард. — Юнкайците не вдъхват доверие. Какъвто и да е изходът от тази война, Брулените от вятъра трябва да получат дял от победната плячка. Принцът ни разумно пази всички пътища отворени.
— Мерис ще ви командва — заяви Дрипавия принц. — Тя знае какво мисля за това… а Денерис Таргариен може би ще е по-благосклонна към друга жена.
Куентин се озърна назад към Хубавата Мерис и когато срещна убийствено студения ѝ поглед, потръпна. „Не ми харесва това.“
Дик Сламката също имаше съмнения.
— Момичето ще е глупачка, ако ни се довери. Дори с Мерис. Особено с Мерис. По дяволите, аз не вярвам на Мерис, а съм я чукал няколко пъти. — Ухили се, но никой не се засмя. Най-малкото Хубавата Мерис.
— Мисля, че грешиш, Дик — каза Дрипавия принц. — Всички сте вестероси. Приятели от дома. Говорите нейния език, почитате същите богове като нея. Колкото до мотив, всички сте пострадали от мен. Дик, теб съм те пердашил с камшик повече от всеки друг в дружината и имаш гръб, който да го докаже. Хю загуби три пръста, наказан от мен. Мерис беше изнасилена от половин дружина. Не тази дружина, вярно, но не е нужно да се споменава това. Уил от Горите, е, ти си просто гадняр. Сир Орсън ме обвинява, че пратих брат му до Скърбите, а сир Луцифър още кипи заради онази млада робиня, която Каго му отне.
— Можеше да ми я върне, след като я взе — оплака се Луцифър Дългия. — Нямаше причина да я убива.
— Грозна беше — изръмжа Каго. — Достатъчна причина.
Дрипавия принц продължи все едно, че не беше ги чул:
— Вебер, ти имаш претенции за изгубени земи във Вестерос. Ланстър, аз убих момчето, което толкова обичаше. Вие, тримата дорнци, смятате, че сме ви излъгали. Плячката от Ащапор беше доста по-малко от обещаната ви във Волантис, а аз взех лъвския пай от нея.
— Последното е вярно — подхвърли сир Орсън.
— В най-добрите измами винаги има зърно истина — каза Дрипавия принц. — Всеки от вас има предостатъчно основание да ме изостави. А Денерис Таргариен знае, че наемниците са непостоянна пасмина. Собствените ѝ Втори синове и Бурните врани взеха юнкайско злато, но не се поколебаха да минат на нейна страна, щом везните на битката се наклониха в нейна полза.
— Кога трябва да тръгнем? — попита Луис Ланстър.
— Веднага. Внимавайте с Котките и с Дългите пики, на които може да се натъкнете. Никой няма да знае, че дезертирането ви е заблуда, освен ние тук, в палатката. Обърнете ли картите си преждевременно, ще бъдете осакатени като дезертьори или изкормени като обърни-плащове.