Танц с дракони

Бяха изписани с майстерско мастило, направено от сажди и катран, но посланието отгоре беше изписано в кафяво с едър, рязък почерк. Говореше за падането на Рова Кайлин, за триумфалното завръщане на Гаранта на Севера във владенията му, за предстояща сватба. Първите думи гласяха: „Пиша това писмо с кръвта на железни хора“, последните: „Пращам на всеки от вас късче от принца. Задържите ли се в земите ми, ще споделите съдбата му.“

Аша беше вярвала, че малкият ѝ брат е мъртъв. „По-добре мъртъв, отколкото това.“ Парчето кожа беше паднало в скута ѝ. Поднесе го към свещта и загледа как струйката дим се закъдри нагоре, докато кожата не изгоря и пламъкът не облиза пръстите ѝ.

Майстерът на Галбарт Гловър стоеше до лакътя ѝ в очакване.

— Отговор няма да има — каза тя.

— Може ли да споделя тази вест с лейди Сибел?

— Да.

Дали Сибел Гловър щеше да намери повод за радост в падането на Рова Кайлин, Аша не знаеше. Лейди Сибел само дето не живееше в своята гора на боговете, отдадена на молитви за безопасното завръщане на децата и съпруга си. „Поредната молитва, която май ще остане без отговор. Нейното дърво на сърцето е също толкова глухо и сляпо, колкото нашия Удавен бог.“ Робет Гловър и брат му Галбарт бяха тръгнали на юг с Младия вълк. Ако приказките, които бяха чули за Червената сватба, бяха наполовина верни, едва ли щяха да тръгнат отново на север. „Децата ѝ поне са живи, и то благодарение на мен.“ Аша ги беше оставила в Десет кули на грижите на лелите си. Невръстната дъщеря на лейди Сибел беше кърмаче и тя беше преценила, че момиченцето все още е твърде крехко, за да бъде подложено на тежестите на поредното пътуване в бурите. Аша тикна писмото в ръцете на майстера.

— Ето. Дано намери някаква утеха тук, ако може. Имате разрешението ми да напуснете.

Майстерът сведе покорно глава и си тръгна. Трис Ботли се обърна към Аша.

— Ако Ровът Кайлин е паднал, Тореново поле скоро ще го последва. След това ще е нашият ред.

— Не толкова скоро. Ждрелото ще ги накара да пуснат кръв. — Тореново поле не беше развалина като Рова Кайлин, а Дагмър беше железен до костите. Щеше да умре, но не и да се покори.

„Ако баща ми беше жив, Ровът Кайлин изобщо нямаше да е паднал.“ Бейлон Грейджой знаеше, че Ровът е ключът към владеенето на Севера. Юрон също го знаеше. Просто не го интересуваше. Не повече, отколкото го интересуваше какво става с Дълбоки лес или с Тореново поле.

— Юрон не го интересуват завоеванията на Бейлон. Чичо ми тръгна да гони дракони. — Вранското око бе призовал цялата сила на Железните острови в Стар Уик и отплава в дълбокото море на запад, с брат му Виктарион след него като пребито кутре. На Пайк не беше останал никой, към когото да се обърне с молба за помощ, освен собствения ѝ лорд съпруг. — Сами сме.

— Дагмър ще ги размаже — настоя Кром, който никога не беше обичал жена толкова, колкото обичаше битките. — Те са само вълци.