Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
„Не е нещо, което човек би нарекъл доблестно“, беше ги предупредил Герис още в Търговския дом.
— Денерис може вече да е на половината път до Юнкай, с армия зад гърба — каза Куентин, докато обикаляха между конете.
— Може — отвърна Герис, — но не е. Чували сме такива приказки и преди. Ащапорците бяха убедени, че Денерис идва на юг с драконите си, за да разбие обсадата. Тогава не дойде, няма да дойде и сега.
— Не можем да го знаем със сигурност. Трябва да се измъкнем, преди да се окаже, че се бием с жената, която ме пратиха да спечеля.
— Изчакай до Юнкай. — Герис посочи към хълмовете. — Тези земи са на юнкайците. Едва ли някой ще иска да храни и подслони трима дезертьори. На север от Юнкай е ничия земя.
Не грешеше. Но Куентин все пак беше притеснен.
— Големия мъж има твърде много приятели. Знае, че планът винаги е бил да се измъкнем и да се доберем до Денерис, но няма да му се понрави, че изоставя приятели, с които се е бил. Ако чакаме много дълго, ще започне да се чувства все едно, че дезертираме от тях в навечерието на битка. Никога няма да направи това. Познаваш го не по-зле от мен.
— Когато и да го направим, си е дезертьорство — възрази Герис, — а Дрипавия принц гледа с лошо око на дезертьорите. Ще прати сто преследвачи след нас и Седемте да са ни на помощ, ако ни хванат. Ако имаме късмет, просто ще ни отрежат стъпало, за да са сигурни, че няма да избягаме отново. Ако нямаме, ще ни дадат на Хубавата Мерис.
Това разколеба Куентин. Хубавата Мерис го плашеше. Жена от Вестерос, но по-висока от него, само палец под шест стъпки. След двайсет години сред свободните дружини нищо хубаво нямаше в нея, отвътре, както и отвън.
Герис го хвана под ръка.
— Изчакай. Още няколко дни, само толкова. Прекосихме половината свят, бъди търпелив още няколко левги. Някъде северно от Юнкай ще дойде шансът ни.
— Щом казваш — отвърна Куентин със съмнение…
… но този път поне боговете слушаха и шансът им дойде много по-скоро.
След два дни. Хю Хънгърфорд спря коня си до огъня им и рече:
— Дорнец. Викат те в командната палатка.
— Кой от нас? — попита Герис. — Всички сме дорнци.
— Всички тогаз. — Кисел и навъсен, с осакатена ръка, Хънгърфорд бил ковчежник на дружината известно време, докато Дрипавия принц не го хванал да краде от хазната и не му резнал три пръста. Сега беше просто сержант.
„Какво ли значи това?“ До този момент Жабока нямаше идея дали командирът им знае, че е жив. Хънгърфорд обаче вече си беше тръгнал, тъй че нямаше време за въпроси. Можаха само да вземат Големия мъж и да се представят според заповедта.
— Не признаваме нищо и сме готови за бой — каза Куентин на приятелите си.
— Аз винаги съм готов за бой — отвърна Големия мъж.
Големият павилион от сиво корабно платно, който Дрипавия принц обичаше да нарича своя платнен замък, беше претъпкан. Само един поглед бе достатъчен на Куентин да разбере, че повечето от събралите се са от Седемте кралства или се хвалят с вестероска кръв. „Изгнаници или синове на изгнаници.“ Дик Сламката твърдеше, че в дружината имало шейсетима вестероси. Поне една трета от тях бяха тук, включително самият Дик, Хю Хънгърфорд, Хубавата Мерис и златокосият Луис Ланстър, най-добрият стрелец на дружината.
Дензо Д’хан също беше тук, с грамадния Каго до него. Каго Трупоубиеца бяха започнали да го наричат вече мъжете, макар не и в лицето. Бързо го хващаше ядът, а извитият му черен меч беше точно толкова гаден, колкото и самият той. На света имаше стотици валириански дълги мечове, но само шепа валириански аракхи. Нито Каго, нито Д’хан бяха вестероси, но и двамата бяха капитани и стояха високо в очите на Дрипавия принц. „Дясната и лявата му ръка. Нещо голямо ще става.“
Заговори лично Дрипавия принц:
— Дойдоха заповеди от Юрказ. Оцелелите ащапорци са изпълзели от дупките си, явно. В Ащапор не е останало нищо освен трупове, тъй че се изливат в околностите. Стотици, може би хиляди, всички прегладнели и болни. Юнкайците не ги искат близо до Жълтия град. Заповядано ни е да ги подгоним и върнем, да ги изтласкаме обратно в Ащапор или на север към Мийрийн. Ако драконовата кралица иска да ги приеме, да заповяда. Половината имат дизентерия, а останалите са гърла за хранене.