Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
В залата цари мъртвешка тишина.
— Установих, че генерал Малагеш е участвала в заговора на дрейлингите — продължава Бисвал. — Тя и главен технолог Харквалдсон са решили да убият губернатор Рада Смолиск, която е разкрила престъпленията им. С прискърбие ви съобщавам, че генерал Малагеш успя да осъществи този замисъл. И както може да се очаква от крадци и предатели, които не знаят що е чест, тя уби и главен технолог Харквалдсон, за да прикрие извършеното. Задържахме генерал Малагеш под стража.
— Правосъдието ще ѝ въздаде каквото е заслужила — продължава той. — Но първо се налага да воюваме. Изменницата призна, че атаката на Божественото ще започне по море като нахлуване във Воортяштан. Сега имаме предимство, мои горди сейпурски офицери. Научихме предварително за нападението. И ако се сражаваме доблестно, ще победим — и ще пребъдем като незабравими герои. И на всички глупости, в които се забърка нашата страна тук, на Континента, на цялото безсмислено прахосничество ще бъде сложен край след тази нощ.
Сакти гледа другите в залата. Някои са се облещили с нескрит ужас, други са се просълзили от възхищение.
— А сега вървете — изрича Бисвал. — Идете да браните крепостните стени, да подготвите войските си. До сутринта ние ще се превърнем в легенда.
На седемдесет мили южно от град Воортяштан товарният кораб „Хегелунд“ е в края на плаването си към строящото се пристанище. Капитан Скелстад вече е извършвал това плаване няколко пъти, превозвал е материали между Воортяштан и Аханаштан, но това е най-големият товар досега: десет хиляди тона аханаштански цимент за преобразяването на река Солда. Пресметнал е, че „Хегелунд“ ще пристигне преди два след полунощ, тъкмо навреме за поредния работен ден на ЮДК.
Поне е така според изчисленията. Но тази нощ… има нещо сбъркано. Той стои на мостика, сверява безбройните си навигационни карти и таблици и се опитва да докаже, че невъзможното не се е случило въпреки показанията на всички уреди, които го уверяват в обратното.
Пак проверява по картите.
После гледа данните за атмосферното налягане, скоростта и наличното гориво.
Бута назад фуражката и се почесва по главата.
— Що за адове…
Разходът на гориво е невероятно висок, а не би трябвало да е така — очаква се да се намират в Голямото западно течение, онова океанско течение, което не само загрява крайбрежните води на Воортяштан, но и се движи с голяма скорост край брега и затова е чудесен маршрут, по който пестят гориво.
Само че не го пестят. През последните два часа са изразходвали абсурдни количества гориво, а въпреки това се движат много по-бавно.
И отгоре на всичко данните, които чете в момента, почти го убеждават, че Голямото западно течение е изчезнало безследно или поне се е объркало напълно.
Старшият помощник нахълтва задъхан на мостика.
— Проверих отново, капитане — шест… шест мили.
— Така ли? — недоверчиво казва Скелстад. — Тогава защо се движим адски мудно?
— Не ме оставихте да довърша, капитане. Шест мили на юг-югоизток.
— Шест мили на юг? — мърмори Скелстад стъписано. — Не може да бъде! Тоест… да, тази лайнарщина е невъзможна! Наричат го Голямото западно, защото тече на запад, ако не знаеш!
— Знам, капитане — отвръща старшият помощник. — Но… май вече не е така. Изглежда, че…
— Какво изглежда?
— Че е… отклонено, капитане.
— Отклонено ли?
— Да. Препречено, капитане. Цялото Голямо западно. Все едно се е натъкнало на нещо.
— На какво се е натъкнало?! — побеснява Скелстад.
— Огледах до хоризонта, капитане, но не видях…
Старшият помощник не довършва отговора си, защото в този миг корабът се раздрусва от носа до кърмата, сякаш са се блъснали в друг морски съд. Капитан Скелстад и старшият помощник залитат, падат и се търкалят по пода на мостика. Скелстад усеща как корабът се движи под него, накланя се встрани с бързина, която би трябвало да е немислима и в най-бурното море. Като при засядане на брега, но наоколо няма брегове, разбира се, нали са насред океана.