Звездни асове

— Ясно е какво искаме да постигнем, Габриела! Искаме да освободим пленените кадети. Но това е невъзможно. Истината е, че през цялото време се борехме да спасим себе си и нямаме никаква идея как да помогнем на останалите пленници!

— Не знам за теб, но аз никога не съм хранела илюзии, че ние тримата, въоръжени с две карабини, ще можем да щурмуваме тежковъоръжена аркусианска военна база и да освободим пленените ни приятели.

— Ами всички приказки за това, че ще помогнем на останалите?

— Наистина ще им помогнем. Замисли се, хората няма да оставят нещата така. До няколко дни, а може и след броени минути, флотът ще атакува това място. Целите им ще са две: да унищожат всичко, което може да бъде източник на бъдещи атаки и да освободят пленниците.

— Само че втората им задача ще е доста по-сложна от първата — намеси се Алекс. — Лесно ще набележат целите за унищожаване, но няма да имат представа къде са пленените кадети и дали изобщо са живи.

— Даже при първоначалната масирана бомбардировка на базата е възможно да пострада и затвора, където ги държат — отбеляза Зак.

— Именно! — продължи Габриела. — Ето тук наличието на трима агенти дълбоко зад вражеската линия, които са наясно с обстановката, може да се окаже решаващо. Планът, който ще си съставим, трябва да е свързан с това как, когато атаката започне, да се възползваме от създалия се хаос, за да помогнем на пленниците да стигнат до безопасно място. Също така, ако е възможно, да намерим сигурен начин да се свържем с командването на флота, за да им предадем информацията. Смятам, че това са нещата, над които можем да започнем да мислим отсега нататък.

През следващия ден тримата предприеха различна стратегия. Вече не дежуреха непрекъснато на хълма с изглед към затвора. Сутринта заедно събраха необходимата за деня им храна, след което се разделиха и всеки се насочи към различен периметър от базата. Целта им беше да съберат колкото могат повече полезна информация за аркусианската база и нейните околности. Това щеше да е от голямо значение при изготвянето на плана им. Те знаеха, че нямат много време. Атаката можеше да се случи във всеки един момент и те трябваше да са подготвени. Основно гледаха за три неща. Места около оградата на базата, откъдето най-лесно можеше да се проникне вътре, потенциални оръжия и превозни средства, които лесно могат да се използват и трето, но не на последно място, комуникационни средства. Алекс имаше номера на баща си, но „Мадара“ дори в орбита щеше да е твърде далеч, за да влезе в обхват. Ядосваше се, че нито той, нито някой от другите му двама приятели имат най-новото поколение старфони, чиито обхват е много по-мощен. При това положение се нуждаеха от допълнителна апаратура, за да усилят сигнала на старфона. Алекс планираше да се свърже директно с баща си — адмирал Стаматов, който по всяка вероятност щеше да ръководи атаката, и да му съобщи точното местонахождение на пленените кадети.

Вечерта тримата отново се събраха около лагерния огън. Бяха направили множество снимки. Обединявайки цялата информация, Зак изготви карта на местността, този път много по-детайлна, отколкото онази, която надраска набързо, докато още се намираха на аркусианската станция. Алекс и Габриела също помагаха за съставянето на триизмерния модел на местността. Накрая Зак остави старфона си на един камък и триизмерният проектор излъчи готовата карта, която имаше размери петдесет на петдесет сантиметра. Тази вечер нямаше и следа от униние. И тримата изглеждаха в приповдигнато настроение и готови за действие. Те бяха прекарали деня, вършейки работа, която считаха, че ще помогне за спасяването на пленените кадети и това им вдъхваше надежда и увереност.