Кралят на казиното

Грязнов веднага усети коя е била причината и реши да го скастри, но тъкмо в този момент зазвъня телефонът.

— Прибрахме го — пробоботи в слушалката Демидич.

— Минете покрай пансиона да ни вземете с вас.

— Тесничко е…

— Той не е ли сам?

— С още двама души.

— Карай тогава. Хванали са твоя Веня Резеца — обърна се Грязнов към Филя. — Да тръгваме, майоре! А ти, Филя, оставаш тука. Не е хубаво да те вижда старият ти авер. И не е лошо да наглеждаш Кротов. Струва ми се, че ония момчета с тъмносивите костюми са му дигнали мерника.

Когато потеглиха от пансиона, Грязнов сви по пътя към полето и след километър-два спря на банкета близо до една гора.

След няколко минути пристигна вносна кола, карана от Шура Дяконов, и едно жигули. Венка Резеца седеше във вносната кола, която беше негова, а в „седмицата“ бяха двамата му телохранители с „гривни“ на ръцете.

— Доведете ги в гората, на полянката! — нареди Грязнов.

— На шишчета! — не се сдържа и подметна саркастично Голованов.

Отведоха двамата телохранители малко по-далече, дори им разрешиха да запалят по цигара, а Венка Резеца го изненадаха с въпроса:

— Веднага ли ще проговориш, или постепенно да те разприказваме?

— Зависи за какво! — криво се усмихна Венка. — Може би пък да си решил да ми лепнеш някое убийство, Грязнов!

— Че аз май не съм си имал работа с теб — учуди се Грязнов. — Откъде знаеш името ми?

— Едно пиленце ми го каза!

— Убийство няма да ти приписвам, но виж, „херата“, която е намерена в джобовете ти, ми дава право да те окошаря за две-три годинки…

— Каква „хера“?

— Демидич! Намерихте ли у него наркотици?

— Че как не! — отговори момъкът. — У ония също — кимна той към телохранителите.

— Питай, Грязнов!

— Къде се съхранява хероинът?

— Отде да знам? В Думата се занимавам със съвсем различни въпроси.

— Тепърва ще изясняваме с какво точно се занимаваш. И то много скоро. А защо преснима плановете?

— Какви планове?

— На имението. Ще рече на пансиона.

— Да не би ти да си го реставрирал тоя пансион? С твои мангизи?

— Стара история, приятел. А ти си ходил в музея тая сряда.

Венка премълча, напрегнато размишлявайки за нещо.

— Слушай, мой човек — намеси се Голованов. — Да ти подсказва нещо прякорът Мишка Слона?

— Аз по малолетни деца не си падам — пребледня Венка. — Предпочитам курвите.

— Да ида да се поразходя, а? — обърна се Грязнов към Голованов.

— Иди, Слава — с уважение го погледна Голованов и на свой ред се обърна към депутата.

Слава изобщо не можа да чуе какво говореше майорът на Венка Резеца, с какво му се заканваше да го разприказва, обаче по едно време ясно чу дивашкия крясък на единия от телохранителите: