Кралят на казиното

Излязоха от двора на пансиона, Кротов навлезе в храсталаците покрай оградата. Милков и хората му го последваха. Стигнаха до желязната врата, чиито крила бяха широко отворени. Четиримата нахълтаха в просторно помещение, което се оказа гараж. В него имаше няколко леки автомобила и шест микробуса.

— Проверете всички коли!

— Дмитрич! Заключени са — подвикна един от милиционерите.

— Разбийте ги!

Разбиха колите, но в нито една от тях не откриха наркотици.

— Ще трябва да намерим някой от работниците в гаража — каза Кротов.

— Живо! — погледна Милков към подчинените си.

Кротов приседна и отново запали цигара.

— За какво се замисли?

— Мисля си, че ни прекараха яко, Дмитрич — бавно отговори Кротов. — Разсъди сам. За какъв дявол ще слагат хероина в дванайсеттонен камион, а? Да имат триста, четиристотин килограма, хайде нека да е половин тон! Толкова може да се побере и в микробус. Или, да речем, в „газела“. Направих грешка, Дмитрич, това е.

След петнайсетина минути милиционерите доведоха плешив възрастен мъж.

— Позабавихте се с търсенето, момчета — укори ги Милков.

— Вие като какъв работите тук? — обърна се Кротов към мъжа.

— Монтьор съм. Току все трошат по нещо и аз подменям частите…

— И често ли ги подменяте?

— Всеки ден!

— В момента кои коли ги няма тук?

— Не мога да кажа веднага… Те са постоянно в движение. Само две не излизаха. Оня гигантския камаз и една „газела“. Тя стоеше на отделно място.

— Къде е то?

— А ония няма ли да ни пречукат?

— Кои?

— Ти не разбираш ли? Дебеловратите мутри.

— Отидоха си — изправи се Кротов.

Това не беше отделно място, а гараж за четири коли, в който се влизаше през автоматично повдигаща се метална врата, чудесно обзаведен с калорифери, климатична инсталация и мебели. Гаражът сега беше празен.

— Тук ли стоеше „газелата“? — попита Кроткия.

— Тука. И двата директорски автомобила също. Японски джип и ауди.

— Благодаря.

— Обаче моля ви се, нищо не съм ви разправял и нищо не съм ви показвал — каза монтьорът, като се оглеждаше страхливо.

— Разбира се.

— Тук ли е началникът на ДАИ? — обърна се Кроткия към Милков, след като изчака монтьорът да си отиде.

— Беше тук.

Кротов тръгна не към разтворената желязна врата, а по тесен коридор, осветен от мъждива крушка. Стигнаха до масивна врата, залостена с железен прът. Когато я отвориха, озоваха се в стаята, откъдето бяха стреляли бандитите.

Началникът на ДАИ беше намерен бързо, а след няколко минути, когато Кротов му обясни положението, той изпрати заповед до всички патрулни коли да задържат всяка „газела“ и японски джип сив металик без изключение, а в случай на съпротива да стрелят по водачите.