Кралят на казиното

— Свободен сте — кимна Турецки на служителя. — Благодаря.

После прочете заповедта, издадена от ФСБ за уволняването на подполковник Рябков поради навършени прослужени години. Заповедта бе подписана със задна дата, приблизително месец и половина преди убийството на Робърт Уест. Явно генерал Самсонов бе решил да действа на своя отговорност. Турецки разбираше, че щом генералът се е решил да рискува, значи има твърде сериозни основания за това. Очевидно е повярвал на искреното разкаяние на подполковника или е помислил за трите му деца, а може би и едното, и другото, така че сега вече съдбата на Рябков е в негови ръце.

— Прочетохте ли тези неща, Павел Генадиевич?

— Да, прочетох ги.

— И какво ще правим сега?

— Аз съм под ваше разпореждане.

— Обадихте ли се вкъщи?

— В семейството ми всичко е наред — отговори Рябков, с усилие издържайки изпитателния поглед на Турецки.

— Всички са живи и здрави значи… — замислено проговори Александър. — Пушете, Павел Генадиевич — побутна той цигарите си, когато видя, че Рябков тършува в джоба си.

— Благодаря.

Турецки взе от бюрото си следствено-процесуална бланка и попълни трите имена на подполковника.

— Моля, подпишете се, Павел Генадиевич.

— Какво е това?

— Декларация, че няма да напускате Москва.

Лицето на Рябков се сгърчи, в очите му се мярна подозрение, той бързо стана и отиде до прозореца, където на няколко пъти жадно дръпна от цигарата си.

— Извинете, Александър Борисович — каза той, когато отново седна до бюрото, и придърпа декларацията към себе си.

— Сега ще си отидете вкъщи заедно с един от моите следователи, а други двама ще дойдат с вас като поемни лица. Ще предадете наличните пари, за които ми бяхте казали, заедно с влоговите книжки. Ще направите опис на недвижимата си собственост и така нататък… Ще смятаме, че всичко това е доброволно явяване със самопризнания и желание да изкупите вината си пред държавата.

— Елате и вие с нас!

— Аз съм зает, ще ме замести моят помощник — каза Турецки. — Всичко добро, Павел Генадиевич, Господ да ви помага!

— Знаете ли, в едно произведение на Чехов има следните думи — с усилие изрече Рябков: — „Ако ти потрябва моят живот…“

— " … ела и го вземи" — прекъсна го Турецки. — Звучи малко помпозно, но аз ви вярвам, Павел Генадиевич. Извинете, много пъти съм чувал да ги цитират в този кабинет. Но пак повтарям, че на вас ви вярвам. Именно затова не поставям въпроса за вашето арестуване.