Кралят на казиното

— Излишно рискуваш, Дима — каза Грязнов. — Че и момчетата подвеждаш.

— Ти попитай ченгетата за тях! Аз може и да рискувам излишно, ама те нямат какво да губят.

— Ясно. Нещо друго да ми кажеш?

— Да ти кажа? — позамисли се Дима. — Ами заменям една от двете за бившия ми приятел Филя!

— Ще поговоря с него.

— Поговори, Грязнов. Ама по-бързичко — размаха дистанционното управление Кучешкия зъб.

До колите стояха Николай Смирнов, командирът на спецназовците и цивилен офицер от областното управление на МВР. Очевидно бяха обсъждали положението, стигайки до неприятни изводи, и сега въпросително се втренчиха в Грязнов.

— Искат си камаза и да им освободим пътя — каза Грязнов.

— Друг изход нямаме, ще трябва да изпълним условията им — след дълго мълчание каза цивилният.

— А по-нататък, след около трийсетина километра, селата са, кажи-речи, едно до друго.

— Бойците ми са готови, но мисля, че с числено превъзходство нищо няма да постигнем — обади се командирът на спецназовците.

— Голованов! — повика Грязнов.

— Тук съм, шефе!

— Извинете — обърна се Слава към офицерите. — Трябва да поговоря с него.

Той отведе Голованов настрана и запали цигара.

— Главатарят там е Дима Кучешкия зъб. Заменя едно от момичетата срещу Филя.

— А те колко са?

— Две. И една старица.

— Няма проблем, шефе. Филя ще отиде. И има защо да отиде — намигна многозначително Голованов.

— Поне пет-десет секунди ще издържи ли?

— Ще има патаклама.

— Тогава виж какво — замислено поде Грязнов, като гледаше къщата в съседство на тази, в която бяха бандитите, — ще заобиколим полето и през гората ще стигнем до другата къща. Бандитите нямат видимост към нея, стената е без прозорец. Филя ще отиде сам.

Те се отправиха към колата, в която седяха „вълците“.

— Филип! Помниш ли как хванахме оня муджахидин при Кандахар? — попита Голованов.

— Ясно, командире — без да отговори на въпроса, отсече Филя и за голяма изненада на Грязнов започна да се съблича.

— Грязноов! — разнесе се из полето усиленият от мегафона глас на Дима. — Десет ченгета да отидат при камаза. Другите да си обират крушите.

— Разбрах! — изкрещя в отговор Слава и се обърна към събралите се оперативници и спецназовци, но и те също бяха чули, така че от голямата група един след друг взеха да се отделят доброволци.

Филя запретна потника си и Голованов старателно намести между плешките му дълга кама с калъфка върху острието й.

— И защо пък точно Филя? — попита Грязнов.

— Ми опитай ти де!

Филя събра плешките си и камата плътно прилепна към гърба му.

— Това тук никой не го може — поясни Голованов. — Нали виждаш, такава му е конструкцията…