Бляскавият двор [bg]

– Предоставих на гос­по­дин Торн всички възможности да успее – каза Уо­рън.– Екипировка, обучение. Но скоро стана ясно, че се е нагърбил с повече, отколкото е способен да извърши. Той е бизнесмен – начетен човек. Трудно би могъл да се справи с такъв тежък труд, какъвто е нужен в пограничните области. Непригодността му доведе до нещастни случаи, като спе­циал­но едно падане беше осо­бе­но сериозно. И правеше гръмки изявления, че ще открие огромни златни находища, но всъщност така и не изкопа въпросното злато независимо колко дълго го чакахме.

Не осъзнах, че съм понечила да се изправя, докато Айа­на не ме натисна обратно надолу.

– Чакай – промърмори тя.

Истински ужасната част настъпи, когато Уо­рън описа онзи пос­леден ден:

– Исках да вярвам на разказите му за злато на територията на учас­тъка – осо­бе­но понеже изтичането на договора на Аделейд наближаваше. Отведох няколко мъже до учас­тъка с намерението да изкопая златото, макар че нещата едва не свършиха още преди да са започнали, когато поредната проява на неопитност от страна на гос­по­дин Торн насмалко не доведе до взривяването на всички ни. На този етап беше ясно, че той и гос­по­жи­ца Бейли започват да се отчайват. Нямаше начин да успеят да изплатят дълга си навреме, а нещата се влошиха, когато открихме аланзански артефакти в притежание на гос­по­дин Торн.

Из стаята се разнесе скандализирано шушукане и Дилинджър призова за тишина.

– Явно трябваше да изясня нещата с тях – про­дъл­жи Уо­рън. – Бях сигурен, че е станало недоразумение. Отпратих хората си за обяд и седнах да обсъдим как можех по-доб­ре да помогна на тази двойка – и точно тогава започна коварството. След като вече бях сам, гос­по­дин Торн ме нападна, възнамерявайки да ме убие и да представи станалото като дело на грабители, нахлули в златоносния участък, кое­то го освобождаваше от договора. По някаква невероятна щастлива случайност двама от хората ми се върнаха да вземат нещо и успяха да ме спасят навреме. Съумяха да усмирят гос­по­дин Торн, но опасността не беше отминала. Гос­по­жи­ца Бейли поде борбата на любовника си, а пос­ле безочливо ми се предложи в опит да отклони вниманието ми. Докато ѝ отказвах, тя ме намушка с нож. Не мога да си представя какво щеше да стане, ако не беше пристигнал Сайлъс Гарет от агенция „Макгру“.

Трибуналът зададе още изясняващи въпроси и бях удивена как Уо­рън имаше отговор за всичко. Всяко събитие, всеки детайл се изопачаваше по начин, кой­то го представяше в благоприятна светлина и подкрепяше лъжите му. Когато бе освободен, беше ясно, че е привлякъл почти всички на своя страна.

След него призоваха Сед­рик. Един от магистратите поднесе към него свещен текст, посветен на Урос.

– Моля, закълнете се да кажете истината... ако сте в състояние.