Засенчено слънце [bg]

Бившият генерал я поведе в пълно мълчание през войнишките редици, докато излязат отпред, в основата на храмовото стълбище. Веднага забеляза Ванахомен, защото той бе слязъл от коня със свалени тюрбан и було. Извърна се от бронзовите двери, в които бе вперил поглед, докато Карис и Ханани приближаваха, и им кимна непринудено и безлично.

- Благодаря ти, Карис. Донеси, ако обичаш дисагите и.

Погледът му се премести на Ханани и остана там задълго.

Тя забеляза потрепването на мускул върху издадената брадичка. Очите му бяха натежали от неизказани думи. Но вместо да ги пусне на воля, той протегна ръка към нея.

- Чирак-Лечител.

Тя се смъкна от седлото с необяснима непохватност едва при втория опит. После се препъна, докато изкачваше стълбите към него, макар по тях да нямаше абсолютно нищо, което да и пречи. Ванахомен пристъпи напред и я хвана над лакътя, помогна и да остане на крака. Тя вдигна поглед и срещна неговия.

- Принце… - Гърлото и бе свито. Думите едва се процеждаха навън. Какво и ставаше наистина? Та тя не го обичаше. Принцът изпълни своята задача на приятел в нужда, но нищо повече. Защо сега се чувстваше по-зле, отколкото при раздялата с Янаса?

Ванахомен въздъхна, видял изписаното върху лицето и объркване и допря с пръст устните и.

- Нищо не казвай - промърмори едва чуто той. - Или ще взема да те задържа, та да си отворим още една нова война. -Говореше небрежно и с усмивка, но за един мълниеносен миг Ханани усети напрежение в ръката му. И в този момент разбра с кристална яснота: ако тя поискаше, той щеше да превърне думите си в действителност. Щеше да я остави при себе си, каквито и да бъдат последиците за отвоюваното току-що кралство.

Точно това се бе опитала да и каже за него Янаса, точно това виждаше сега със собствени очи Ханани. Нямаше средно положение при Ванахомен. Той обичаше и мразеше с една и съща настървеност и можеше да стане опасен и в двата случая. Не бе лудост в истинския смисъл на думата, но бе по-мека версия на безумието, довършило неговия баща.

Това откровение не улесни усмивката, с която тя показа, че приема всичко наистина като шега. Бавното примирено стопяване на неговата остави върху устните и вкус на вина.

- Заведи ме у дома, Ванахомен - каза тя. След един безкраен миг той склони глава, пусна ръката и и се обърна, за да продължи с нея нагоре по стълбите. Подире им забърза Карис, метнал дисагите на рамо.

Огромните бронзови двери на Хетава издрънчаха с ключалките си така, че се чу из целия площад, а след това се разтвориха, за да покажат смълчания мрак отвъд. Ханани бе устремила поглед напред с високо вдигната глава, макар и напълно лишена от каквато и да е мисъл. Спряха насред пътя, за да откачи Ванахомен тежкия, бронзов меч от катарамата на пояса си. Положи го внимателно върху стъпалото отпред, а сетне свали и самия пояс с банбарския нож, за да остави и него върху стъпалото. Като вдигна високо празните си ръце, за да видят всички, че идва в Хетава с нужното благоговение, той пристъпи вътре.