Запали реката [bg]

Детективът слезе пред офиса и се зае да разглежда списъците, залепени на прозорците. Повечето бяха имоти за продан, но имаше и такива под наем — както еднофамилни къщи, така и апартаменти. Районът, покрит от агенцията, се простираше и извън Уайт Ривър, чак до съседните градчета.

Предната врата се отвори. Отвътре излезе пълничък господин с шоколадовокафяво тупе и усмивка на търговец.

— Прекрасен ден, нали?

Гърни кимна любезно.

Мъжът вдигна пухкава ръка към списъците.

— Нещо конкретно ли търсите?

— Трудно е да се каже.

— Е, дошли сте на точното място. Ще ви улесним. Нали затова сме тук. От покупка или от наем се интересувате?

— Всъщност вече съм говорил с госпожица Конуей. Тя тук ли е?

— Да. Ако вече работите с нея, ще ви оставя в нейни ръце. Тя е от най-добрите ни агенти… — мъжът отвори вратата. — След вас, господине!

Гърци се озова в застланата с килим приемна с празна рецепция, автомат за вода и дъска за съобщения с накачени по нея бележки, както и две големи тропически растения. По протежение на задната стена бяха наредени четири офиса със стъклени врати и име на всяка.

Гърни си беше представял агентката млада и руса. Лаура Конуей се оказа на средна възраст и брюнетка. Носеше разноцветни пръстени и на десетте пръста. Яркозелена огърлица привличаше вниманието към и бездруго впечатляващото й деколте. Когато вдигна очи от бюрото си, обеците й — златни дискове с размер на сребърен долар, се разлюляха. Огледа детектива с оценяващ поглед и усмихна щедро начервените си устни.

— Какво мога да направя за вас в този прекрасен ден?

— Здравей, Лаура! Аз съм Дейв Гърни.

Отне й секунда да си спомни името. Блясъкът на усмивката значително намаля.

— О, да, детективът. Проблем ли има?

— Може ли? — той придърпа един от свободните столове.

— Разбира се — тя събра длани пред себе си на бюрото и сплете пръсти.

Гърни се усмихна.

— Прекрасни пръстени!

— Какво? — тя сведе очи към накитите. — О, благодаря!

— Съжалявам, че пак те притеснявам, Лаура. Както сигурно си видяла по новините, тази налудничава история в Уайт Ривър става все по-странна.

Агентката кимна.

— Чу ли, че се опитват да издирят Дел Бекерт, бившия шеф на полицията?

— По новините само за това говорят.

— Точно така. Ето какво искам да попитам — подозираме, че той може още да е в района на Уайт Ривър. Проверяваме дали притежава имоти наоколо. Това е лесна задача. Но е възможно и да е наел нещо, а няма регистър на наемите, който да прегледаме. И тогава си спомних, че вие управлявате повечето жилища под наем в района. И предположих, че ако някой може да ни помогне, това си ти.

Агентката го погледна озадачено.

— Каква помощ по-точно искаш?

— Най-обикновен преглед на базата данни с наематели. Бекерт може лично да е наел имот или пък да е отседнал в къща или апартамент на името на свой близък. Ще ти дам няколко имена, ти ги пусни в базата и ще видим дали ще откриеш нещо. Съвсем просто е. Вече знам за апартамента на Бридж Стрийт и къщата на „Поултър“, просто искам да науча дали има други освен тях… — Гърни направи пауза и после добави: — Между другото, и огърлицата ти е прекрасна. Нефритена е, нали?