![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
Те са слепи за правилното разположение на силите. Според разбиранията им тежките оръжия са за космоса, а леките — за наземен бой. Тежкото въоръжение е трябвало да слиза само там, където е нужно. Нямало смисъл да бъде държано върху планетата. Прекалено много енергия била нужна за него… Впрочем осъзнатият факт на намиращата се високо горе тежка техника има успокояващ ефект върху поробеното население.
Разбиранията на Айдахо по оръжейните въпроси бяха направо смайващи:
Склонни сме да съсредоточаваме мислите си върху онова, за което вярваме, че знаем. Ракетата остава ракета дори когато е разработена в умален вариант за пренасяне на отровни или биологични бойни вещества.
Нововъведенията в защитната бойна техника подобриха мобилността. Вградени дори в подобия с униформи, където е възможно. Айдахо върна обратно щита със страховитата му разрушителна сила, когато е ударен от лазестрелен лъч. Щитове на суспенсорен носител, скрити в подобия на войници (в действителност това бяха надути униформени чучела) и разставени преди истинските войскови части. Огънят от лазестрел предизвикваше ядрена експлозия, която прочиства огромни територии.
Толкова ли лесно ще бъде и на Свързващия възел?
Тег се съмняваше. Нуждата налага бързо адаптиране към новите методи.
След два дни ще могат да разположат щитове там.
И никакви задръжки за начина, по който ще бъдат използвани.
Той знаеше, че щитовете са изиграли решаваща роля в някогашната стара Империя заради странното съчетание от думите „Велико Споразумение“. Почтените хора не са злоупотребявали с оръжия в тогавашното феодално, де факто, общество. Ако престъпиш разпоредбите на Споразумението, другите равни по сила се съюзяват срещу теб, за да ти отвърнат с обединено насилие. Нещо повече — съществувала е нематериалната ценност „Лице“, именувана от някои „Достойнство“.
Лице! Положението ми в масата себеподобни.
За някои — по-важно от самия живот.
— Струва ни твърде малко — обади се Стреги.
Тя бе станала вече почти експерт по военните въпроси, но и доста по-досадна. Искаше да каже, че загубите им в жива сила са малки и може би бе изрекла нещо по-вярно, отколкото сама предполагаше.
Ако оръжията ти струват само малка част от енергията, вложена от твоите врагове, имаш на разположение скрита действена сила, която е в състояние да се справи и с привидно непреодолими неща. Продължи конфликта, при което ще се изразходва важна съставна част от масата на противника ти. И твоят враг рухва, защото е допуснал да изгуби управлението на производството и работната сила.
— Можем да започнем изтегляне — каза той, обръщайки гръб на екраните, докато пръстите му предаваха същата заповед. — Искам доклади веднага, след като… — прекъсна думите си и погледна назад.
Мурбела?
Лицето й се яви повторно на всички екранни полета по големия дъгообразен команден пулт, последвано от гърма на гласа:
— Защо оставяш без последствие доклади от периметъра си? — Тя наложи честотата на предаването върху личния му предавател, при което се появи образът на полеви командир със звука на част от произнесена от него фраза: „… заповеди, ще трябва да отклоня искането им.“
— Повтори — настоя Мурбела.
В Изпотеното лице на полевия командир се обърна към мобилното видеооко в близост до него. Видеосистемата внесе изравняване, при което той сякаш нарочно се втренчи в очите на Тег.
— Повтарям: тук има някакви самозвани бежанци, които търсят подслон. Водачът им казва, че е уговорил със Сестринството бъде изпълнено искането му, но без заповед…
— Кой е той? — попита Тег.
— Сам нарича себе си равин.
Башарът понечи да възстанови контрола си върху своя портативен предавател:
— Не знам за никакво…
— Почакай! — Мурбела отново прекъсна предаването му. Защо го прави?
Гласът й пак изпълни помещението на командния център:
— Доведи го заедно с групата му на флагманския кораб. Направи го бързо — настоя тя и изключи връзката.
Тег бе разгневен, но разбираше, че сега е в неравностойно положение. Избра едно от многобройните й изображения и се загледа в него с думите:
— Защо си позволяваш да ме прекъсваш?
— Защото не разполагаш с нужната информация. Равинът има пълно основание за исканията си. Приготви се да го посрещнеш с дължимото уважение.