Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
— Още мамци! — разпореди се башарът.
Кълба от бяла светлина замигаха по прожекционните екрани.
Вниманието в командния център и около големия дъгообразен пулт започна да преминава от екраните към самия него. Неочакваното! Справедливо прочулият се Тег отново бе потвърдил реномето си.
— Намирам някаква странна романтика в това — обади се Стреги.
Романтика ли? Нямаше нищо романтично в картината пред тях! Времето за романтика бе вече отминало, макар че предстоеше и в бъдното. Е, плановете за предстоящото насилие действително можеха да бъдат обвити с някаква аура. Приемливо и за него. Историците създават собствен жанр — драма-и-романс. Но сега? Сега бе настъпило времето на адреналина! Романтиката отвлича вниманието ти от изискванията на мига. Трябва да си хладен отвътре — ясна и непрекъсната разделителна линия между ума и тялото.
Докато ръцете му се движеха в полето на портативното табло, Тег осъзна какво бе предизвикало думите на Стреги. Първичен импулс за разрушение и смърт. Сегашният промеждутък сякаш бе изрязан от нормалния ход на живота. Разтърсващо връщане към древните племенни времена и модели.
Тя бе доловила в гърдите си биенето на полевия барабан и припяващите му гласове: „Убий! Убий! Убий!“
А неговият вътрешен поглед виждаше оцелели не-кораби, които се разбягваха панически.
Много добре! Паниката помага за разпръскването и отслабването на врага.
— Това е Барони.
Айдахо бе причината да си послужи със старото име, дадено от харконите на прострелия се пред тях град с ужасяваща черна грамада от металопласт в центъра.
— Ще се приземим на космодрума откъм север. Изговаряше думите, докато в същото време пръстите му даваха заповеди.
А сега — бързо!
В кратните мигове, когато се изсипваха войсковите части, не-корабите бяха видими и следователно уязвими. Цялата военна машина се подчиняваше на портативното му командно табло, така че поетата отговорност бе твърде голяма.
— Това тук е заблуждаваща маневра. Влизаме и излизаме, след като сме нанесли сериозни поражения. Истинската ни цел обаче е Свързващия възел.
Заръката на Одрейди бе заела мястото си в паметта му:
„Почитаемите мами трябва да получат урок, какъвто не познават. Посегни към нас и ще се нараниш лошо. Ако ни притиснеш, ще почувстваш силна болка. Те знаят какви са наказанията на «Бин Джезърит». Известни сме с това. Кралицата-паяк сигурно се подхилва. Трябва да напъхаш неприятната й усмивка дълбоко в гърлото!“
— Освобождавай корабите!
Ето го критичния момент. Космическото пространство над тях бе чисто, но огнени копия се заизвиваха откъм изток. Артилерията щеше да се справи. Ала в съзнанието му оставаше забита възможността за самоубийствено връщане и атака на вражеските сили. Прожекционните устройства в командния център показваха ударните му кораби и превозвачите на десантни части, които сякаш се изливаха от трюмовете. А пред тях — блиндирани елитни войски на суспенсорни възглавници. Вече бе освободен достатъчно голям периметър за действие.
Включена бе и системата от портативни видеоочи, която разшири полето за наблюдение и препредаде отблизо ужасни сцени на насилие. Средствата за комуникация — ключ към ефективно даване на заповеди и обратна връзка за контрол върху изпълнението им служеха също и за проследяване на картините на кърваво унищожение.
— Прекъсни предаването!
В целия команден център проехтя сигнал.
Изображението на космодрума потъна в плътна невидимост. Останаха само портативните командни приспособления за връзка, по които можеше да се определи местоположението му, но и те бяха замаскирвани с лъжливи препредавания.
На екраните се появи правоъгълната форма на чудовищна сграда в древния център на харконите. Някога тя е била изградена като гигантски блок от поглъщащ светлината метал. В нея впрочем са били затваряни поданиците-роби. Почитаемите мами просто бяха възобновили първоначалното й предназначение.
Появиха се три от ударните кораби под негово командване.
— Очистете горната част на онова проклето нещо — даде заповед той. — До дъно, но с минимално увреждане на конструкцията.
Знаеше, че думите му са ненужни, ала ги произнесе за отслабване на напрежението. Всички атакуващи добре разбираха какво иска командирът им.
— Препредавай докладваното! — разпореди се Тег.
От подковообразното приспособление на раменете му потече информация. Той го превключи на вторично предаване. Видеоочите показаха неговите войски, прочистващи полето на бойните действия. Фронтът във въздуха и по земя се бе разгърнал на почти петдесет клика. Развоят бе дори по-добър от очакваното. Следователно почитаемите мами бяха задържали основната си сила извън планетата, тъй като не са предвидили дръзката атака. Познато поведение. Трябваше специално да благодари на Айдахо за направения от него анализ.